Алчността е вечна

За никой не са тайна турските зверства спрямо българите по време на османското иго,

но в интерес на историческата истина би трябвало да направим някои уточнения.

Един от най-кървавите периоди е зараждането на кърджалийството. 

В продължение на няколко десетилетия огромни групи разбойници грабят и опожаряват български села и градове. 

Хората са свикнали да пишат тези неща на турската сметка, без дори да подозират, че една от целите на алчните кърджалии е свалянето на султана и превземането на империята. Високата порта многократно изпраща редовни войски да се справят с проблема, но това дълго време не се случва.

Сега внимавайте: поне половината кърджалии са били българи, разграбващи родните си села наред с много други. 

 Николай Хайтов разказва например за българина Кара Иван от Иробас, който напуснал родното място, понеже любимата жена предпочела друг. Толкова се изявил в кражбите и убийствата, че станал дясна ръка на най-прочутия кърджалия Емин ага, т.е. бил един от  бюлюкбашиите му. Години по-късно Кара Иван се върнал с дружината в Иробас и прерязал гърлото на онзи, когото предпочела любимата жена – направил го пред нейните очи, на мегдана. После, естествено, участвал в опожаряването на родното си място.

Българи били и някои от кърджалийските главатари. 

Това не пречи на хората да обвиняват Османската империя, която в същото време опитвала да спре грабежите.

Знаем историята за Левски, предаден от българин срещу съответните облаги. Майката на Апостола, обезумяла от глад, сама се хвърля в кладенеца. Брат му, инвалид от въстанията, също умира от глад, просейки на улицата. 

Защо не са им подали коричка хляб онези, които са се кълняли във вярност към България и Левски? Били са заети с присвояването на пари, имоти и осребряването на други възможности. Хич не им е било до велики дела и национално достойнство.

Но имало хора, които все още мечтаели за освобождение на останалите под турска юрисдикция територии. Те организирали комитети. В Родопите събират пари и ги изпращат в София – Върховният комитет да купи пушки. Такива обаче не пристигат, а парите изчезват. В Родопите отново събират и изпращат. Пак се случва същото. 

Тогава двама души – учителят Шапарданов и Дечо Стоев – отиват в София да потърсят сметка за изчезналите средства. Оплакали се на Борис Сарафов, председател на Върховния комитет, който обаче вместо да ги чуе, наредил да ги убият като предатели. Щом Шапарданов и Стоев се върнали, моментално били екзекутирани - Сарафов още преди това бил изпратил за войвода своя доверен човек Вълчо Антонов (същият, който обяснил, че смъртните присъди са дошли директно от Сарафов). Местните се застъпили, но недостатъчно за да спасят двамата пратеници.

Борис Сарафов е известен революционер. 

Противоречива личност – едни го хвалят, други го обвиняват. 

През 1907г е убит по поръчка на Яне Сандански. Сигурно някой ще спори по въпроса, но вие ми кажете едно: защо Сарафов е издал смъртна присъда на двама души, след като те имат пълното право да попитат за изчезналите пари? Понамирисва, а?

Целта на Борис Сарафов е била да покаже на революционерите какво става с оплакващите се. Чист рекет, ако използваме съвременната терминология. При това успешен, тъй като повече никой не помислил да се оплаква. По подобен безскрупулен начин Борис Сарафов издал още смъртни присъди – ей така, по слухове и за да не питат за революционерското съкровище.

Пушки така и не пристигнали. 

Нито се намерили парите, които отдавна били потънали в джобовете на “честни родолюбци”. Колко ли от тях са накупили имоти, по-късно национализирани от БКП, а днес – реституирани като “законна собственост”? Колко ли от днешните капиталисти и реститути се хвалят с имотите на своите дядовци и прадядовци, които уж се занимавали с “честен бизнес”, а всъщност са откраднали парите за пушки?

Знаете ли още колко възможности за кражби е имало в онези размирни времена? 

 Тогава дори не е било трудно да елиминират свидетели и любопитни – без съд са ги застрелвали и заравяли някъде в гората или просто са ги обявявали за предатели.

Днес потомците на крадците се бият в гърдите като заможни реститути, премълчавайки ограбването на революционерски пари, и даже хвалят прадядовците си като “активни борци” за освобождението на поробените български територии.

В по-стари времена е било още по-страшно. 

Каква свобода е имало преди турското робство? 

Болярите са се подмазвали на царя, а по влaденията си тормозели хората, измисляйки начини да ги превърнат от свободни граждани в крепостни. 

Първо изисквали невъзможна за произвеждане реколта, а като не получавали очакваното, налагали чудовищни лихви в двойни и тройни размери. Пладнешко ограбване, което с цялото си нахалство представяли като “милост”. Да се чуди човек как тези изтормозени и прегладнели селяни са участвали успешно в армията, постигайки запомнящи се успехи.

Изнeнaдани ли сте, че лихвите не са измислени от банкери, евреи или други обичайни заподозрени? 

Има ги толкова отдавна, че никой не може да каже откога. Грабеж след грабеж в продължение на столетия.

Казват, че най-издръжливото същество е хлебарката – оцелява след ядрена война. 

Но аз мисля, че след хлебарките ще продължи да съществува човешката алчност.

Залавянето на Васил Левски

Кърджалията Емин ага
Как умира майката на Васил Левски