По принцип не харесвам Белослава, затова е странно, че зачетох нейно интервю. Tочно там открих нещо, което знам отдавна, и винаги съм се учудвал защо никой не мисли по въпросa. За моя приятна изненада Бeлослава също го е забелязала.
Думите й бяха следните:
“Моето семейство е щастливо, защото никога не повишаваме тон.”
Еврика!!! Ето го проблемът – причина за поне половината от неприятностите в живота.
Когато човек повишава глас, нивото на адреналина скача. Може да е без последствия, ако човекът се овладее, но продължи ли с крясъците, тогава следващите събития са отчайващи.
За някои може да звучи странно, дори абсурдно. Аз обаче ви уверявам, че високият адреналин, повишен неусетно заради силния глас, води до редица глупави мисли, а оттук и до опасни действия.
Огледайте се! Около вас е пълно с истерици. Не е нужно да крещят като на стадиона. Може просто да говорят силно и го правят толкова отдавна, че го смятат за нормално. По този начин човекът неусетно изпада в състояние на афект – без никаква конкретна причина. Просто заради навика да говори високо.
Във вашето семейство може да няма такива, но сред съседите – със сигурност. Ако контактувате често с тях, просто няма как да не ви повлияе поведението им. Изнервят себе си, после вас и ако темата е пиперлива, като нищо може да се скарате.
Не се смейте! Проблемът е повече от сериозен. Да се скарате не означава задължително да стигнете до бой. Може да са само няколко думи “навъпреки” – това ще е началото на верига от действия, които със сигурност ще окажат влияние върху всичките ви контакти поне в близките няколко часа.
Запомнете: всяко действие има последствия! Не е задължително веднагa. Да не говорим, че в повечето случаи изобщо няма да разберете коя е първопричината за дадена случка или промененото отношение на приятел.
Аз никога не забравям, че ако човек лесно става жертва на нервите, това го кара да прави или мисли глупости. Ето защо дори в напрегнати ситуации запазвам спокойствие – само така човек може да мисли правилно, във вярната посока и съответно да жъне успехи.
Има още много неосъзнати причини за житейските неволи. В момента се сещам за склонността на хората да измислят проблем - разновидност на приказката “От играчка стана плачка”. Подозирам, че не всеки е забелязал как поради липса на тема или скука човек започва да дрънка глупости – просто да запълни тишината. Нищо не поддържа разговора така както спорът по даден въпрос. Започва невинно, обаче бързо стига до неприятната особеност на спора да прераства лесно в караница. Ето ти проблем от нищото.
Тук е мястото да добавя типична българска черта – оплакването. Ревеш за едно, ревеш за друго, ревеш за трето ….. Все дреболии! С тях задръстваш живота си и точно тогава идват истинските проблеми. Резултатът е мат – никакъв изход. Защо ти трябваше да прахосваш нерви заради “бели кахъри”? Сега нямаш нито време, нито сили за борба с истинските неприятности.
Ако някой не е разбрал на какъв принцип разграничавам проблемите, ето един пример:
“Спрях да се ядосвам заради скъсаните ми обувки, когато видях човек без крака …”
Това показва, че комунистическо-турската мафия вече съвсем се е самозабравила и не й пука от последствията. В противен случай щяха да предвидят каква ще е реакцията.
Казвахме, говорихме, обяснявахме ... Нъц! Hякои си правиха оглушки. Станишковци и местановци използваха вродената глупост и алчност за да разправят, че протестите не били срещу тях. Демек забравили сме магариите им.
Ето го резултатът!
Делян Пеевски не отговаря на нито едно от изискванията за поста. Да не говорим, че отдавна е компрометиран и лесно може да се предвиди несъгласието на цялата общественост. Hе вярвам някой да е дотолкова изкукал, значи остава само един вариант - натиск.
Въпросът със сигурност няма да остане така, защото дори депутати от БСП, гласували "за", после коментираха, че са омерзени. Веднага бяха организирани протести в цялата държава, предизвикани от всеобщото възмущение.
Същевременно плъзнаха платени драскачи, които опитаха да отклонят вниманието от този горещ въпрос, а някои дори стигнаха в лъжите си дотам да твърдят, че "светът одобрил Пеевски"/!!!/. Последното няма как да е истина, след като никой не е питан, а и няма защо да търсим чуждо мнение. От друга страна не може да бъде одобрен човек, който не отговаря на нито едно от изискванията за поста.
Друг трик е като внушават, че Пеевски щял да вкара някой в затвора, затова не го искат. Абсолютни глупости! Mафията се плаши единствено от ГЕРБ. А Пеевски ще опита да затвори само неудобните си противници, които биха му попречила да грабне още някоя медия или друга апетитна хапка. Няма да успее, защото търпението вече свърши. Xора от различни партии се обединиха от идеята за отхвърлянето му - ето кое не може да пренебрегне.
Този откъс от книгата на Игор Бунич е по повод свиканото от Сталин съвещание на висшия команден състав на РККА - абревиатура на Рабоче-крестьянская красная армия или Работническо-селска червена армия през 1940 година. Според автора, по това време е в ход ускорената реализация на плана "Буря", предвиждащ удар в тила на Германия, докато Хитлер воюва с Англия, а по-нататък победоносният марш да продължи в цяла Европа. Присъстващите, усетили настроенията на вожда срещу свързочните войски и отбраната, говорят единствено за настъпление. Единствено Мерецков в по-завоалиран вид, си позволява да говори за отбрана.
Само една година по-късно - 22 юни 1941-а година, Хитлер напада СССР. Ето и съдбата на изказалите се:
"По думите на самия Мерецков, той, слизайки от трибуната, усеща около себе си пустота. В почивката много от колегите му дори се страхуват да отидат при него.
Съвещанието продължава. Идва времето за основните доклади. Маршалите и генералите, които са висшето военно ръководство на огромната, милитаризирана до абсурд, нещастна страна, с блеснали ордени "Ленин" и "Бойното Червено знаме" на рубашките може искрено да да са предполагали, че решават съдбата на света за много десетилетия напред, без да усещат нищо за собствените си съдби.
Една от великите милости, дадени ни от Твореца, е тази, че ние нищо предварително не знаем за съдбата си. Още повече, не знаем за края си...
На мнозина от присъстващите на съвещанието им остава да живеят в най-добрия случай по-малко от година.
......
Върху самия Мерецков, пребит до смърт, ще уринират пазачите, за да изтръгнат признание от него за шпионаж в полза на Англия, а на първия, който влиза в прения, генерал инспектор от пехотата на Червената армия генерал-лейтенант Андрей Смирнов, е съдено да загине през октомври 1941 година в никому неизвестното досега село Поповка, където напълно е унищожена неговата 18-а армия.
Почти съвпада с гибелта на Смирнов и разстрелът на другия участвал в разискванията генерал - два пъти героят на Съветския съюз Яков Смушкевич.
В странна автомобилна катастрофа ще загине и следващият изказващ се: заместник-командващият войските на Московския военен окръг генерал-лейтенант Иван Захаркин.
Само след седем месеца ще попадне в плен, а след това в ГУЛАГ командващият 6-а армия на Киевския ОВО генерал-лейтенант Иван Музиченко, който критикува в споровете отбранителните настроения в армията.
На 26 юни вече ще се наложи да се застреля корпусният комисар Николай Вашугин - член на военния съвет на Киевския специален ВО, който разказва на събралите се за случаите на антисъветска пропаганда във войската и други интриги на чуждите разузнавания, които разлагат дисциплината.
Плен и последвал затвор чакат и командващия 4-и механизиран корпус генерал Михаил Потапов, който в разискванията ратува за създаване на още по-крупни танкови съединения.
Плен и безсмъртна слава на най-голям предател в историята очакват и следващия изказал се в обсъжданията - вече познатия ни командир на 99-а стрелкова дивизия генерал Андрей Власов.
Затвор, съд, разжалване и дълъг лагерен срок очакват командващия на войските на огромния Сибирски военен окръг генерал-лейтенант Степан Калинин, който критикува отбраната и признава само настъплението.
През юли 1941 година съд и разстрел чакат поредния изказващ се на обсъжданията генералВладимир Климовски - началник-щаб на Западния специален военен окръг.
Само след два месеца арест и разстрел чакат и изказалия се след Климовски генерал-полковникГригорий Щерн, командващ войските на Далекоизточния фронт.
Арест и разстрел чакат и следващия изказал се - генерал-лейтенант Николай Клич - засега още началник на артилерията на Далекоизточния фронт.
По-щастлива смърт в бой при опит да изведе от обкръжението остатъците от своята разгромена 33-а армия чака следващия изказал се генерал-лейтенант Михаил Ефремов, засега командващ Закавказкия военен окръг.
Небивал разгром на поверените му части на Северозападния фронт, спасение като по чудо от немски плен и сталинско възмездие наред с вечен позор чакат изказалия се след Ефремов генерал-лейтенантФьодор Кузнецов, който засега командва войските на Северокавказкия военен окръг.
Арест и разстрел чакат и изказалия се след Кузнецов прочутия маршал Григорий Кулик - ветеран от Първа конна армия, сталински любимец (на сегашния етап), заместник-народен комисар по отбраната и началник на главното артилерийско управление на РККА. Без да подозира своето бъдеще, засега той е най-известната личност в армията, благодарение на опърничавостта и грубостта си, а също и на изказвания от типа: "Мините са оръжие със слаб трус", "Автоматът е оръжие на гангстерите и полицията".
Плен и смърт в немски комцлагер чакат и следващия изказал се - генерал-лейтенант Филип Ершаков, командващ Уралския военен окръг.
Арест, издевателства и дълъг затвор чакат и следващия изказващ се: генералът от ВВС Александър Новиков (бъдещ маршал от авиацията и два пъти герой на Съветския съюз, което не попречва на никого да го бият по време на разпитите).
Но никой от тях още не знае това.
Засега те, позирайки със значимостта си, важно обсъждат оптимални методи за въплъщаване в живота на гениалните планове на другаря Сталин, вдъхновено се готвят да пуснат в месомелачката цялата страна, включително и самите себе си, създадена със съвместните усилия на болното въображение на Ленин и углавния практицизъм на другаря Сталин.
Понякога замисляте ли се доколко реален е животът ви? Имам предвид като разсъждения, мнения и действия, които пряко влияят на събитията около вас. Според мен абсолютно всички хора се самозалъгват в някаква степен, по определени въпроси. Не е задължително да го правят с престъпни намерения, нито пък да го осъзнават. Обикновено става неволно – защото така им изнася, по-удобно е, по-лесно, понякога спестява неприятности и дори ги издига в очите на околните.
Направленията са безброй. Да вземем политиката.
1. Комунистите плачат за “едно време” – цените били ниски. Забравят, че тогавашните ниски цени плащаме и до днес. Удобно пропускат хилядите репресирани, което е повече от необяснимо. Пука ли ти за нЕк’ви сметки, след като още днес може да те приберат, защото примерно съседката е писала напълно измислен донос, продиктуван от ревността й че обръщаш повече внимание на друга съседка – знам такива случаи, та не ми викайте “Не е възможно”?
2. Костовистите говорят за идолопоклонничество, въпреки че точно те са символ на същото. Бива безгрешен Командир, бива, но все някога трябва да изразиш несъгласие. Виждали ли сте костовист да направи дори дребна, критична забележка по отношение на Иван Костов? Не, нали? Подобно на комунистите, забравят приватизацията, при която печеливши предприятия бяха раздадени на свои хора срещу жълти стотинки и днес са опустошени бараки. След като си прецакал всички възможни извори, откъде ще дойдат парите за хазната, т.е. за майчинство, пенсионери и т.н. Ама знаеш да искаш, нали?! Намираш за нормално твоите партийни другари да хвърлят луди пари за скъпи клипове, но смяташ, че е досадно да виждаш Борисов върху пакетчета захар, т.е. най-евтиното. Искаш ли пак да ми заговориш за сбъркано мислене?!
Много хора се излъгаха в Костов, включително аз. По-умните отчетоха гафовете му и го заклеймиха. Но по-тъпите до днес го възхваляват, отричайки всеизвестните нередности. На това викам идолопоклонничество – според речниковото значение.
От много страни обвиняват Цветан Цветанов –били пострадали хора. Най-отговорно твърдя, че няма невинен човек, който да е получил незаслужено наказание по нареждане лично от вътрешния министър. Ако трябва, пак прочетете предното изречение – буква по буква - за да го разберете и да няма недоразумения. Важно е да схванете точния смисъл, понеже възможните подробности са безброй. Обяснявам:
1. Вероятно има хора, пострадали от някой регионален герберски шеф. Това няма нищо общо с Цветанов. Абсурдно е да прехвърлят всяка въздишка върху неговия гръб. За пореден път напомням – няма човек, който да бъде едновременно на много места. Хората не знаят какво правят собствените им деца, следователно не е честно да го изискват от други.
Веднъж ми обясняваха: искали да направят еди какво си, но им намекнали да се въздържат. Значи имало “репресии”. Първо, намекване не означава забрана. Не са те хванали за гушата, нали? В крайна сметка ти решаваш. Второ, по каква абсурдна логика свързваш делата на някакво местно величие с премиер или министър? Сериозно и вярваш, че контролират всичко и на секундата? Че то ако беше възможно, никой нямаше да прави местни организации, нито да има списъци с кандидати за народни представители. Щяхме да гласуваме само за премиер-президент - една длъжност – и този човек щеше да живее в стая, пълна с телефони и компютри, контролирайки всеки стон и блян в държавата. Опитай да си го представиш и после пак кажи, че е възможно!
2. Почти всеки българин би заклеймил нередна постъпка, ако е извършена от враг, но направи ли я приятел, тогава са склонни да го оправдаят. Точно на това викат двоен стандарт. И никак не е честно, обективно, справедливо.
Да не говорим за пробутването на невярна информация, поради което лесно намираш заблудени съмишленици. “Аз това-онова, съвсем честно …… а те ми сложиха белезници”. И умишлено пропуска магариите, извършени от него. Знам такива хора – заслужават не 10, а 100 години затвор, обаче се правят на “жертви”. Cигурен съм, че и вие познавате този сорт тарикати. Те винаги имат по някой роднина и приятел, представящ ги за “много честни” /щото ми е роднина/ и плюещи по-лошата полиция, която безсрамно е свършила работата си, прибирайки ги напълно заслужено.
Този номер ще минава, докато съществува приказката “Приятел ми е все пак. Трябва да го защитя”. Може да ти е близък, но това не го прави честен човек. Знам как звучи, обаче нима е по-правилно да се самозалъгваш? Тази грешка е толкова разпространена, че не вярвам някога да бъде поправена. Помнете: дори най-долната отрепка в престъпния свят има роднини и приятели, които да обвинят полицията! Следователно това не може да е фактор.
Помислете: от 1989г насам никой не е нагъвал знакови престъпници, както го направи Цветан Цветанов. Tакава дейност заслужава благодарност, а не обиди. Преди да искате съд за него, имайте предвид, че някой ден може да отвлекат вашето дете и тогава завинаги ще забравите думата “полицейщина”. Ще сте готови да целувате полицейски ръце и крака, дори за Държавна сигурност ще мечтаете ….. само и само детето да е отново до вас. Не подценявайте тaзи вероятност! Ако всеки гамен може да съди вътрешния министър заради мачкането на мафиотски глави, това ще е знак и дори стимул за организираната престъпност да прaви каквото поиска. Жертвите ще са неизброими. Hе го забравяйте и не чакайте вие лично да пострадате от мафията, за да го осъзнаете!
Факт ли е, че разбиха групата на Наглите? Да. Получиха ли поздравления и благодарност по форумите? Не. Даже заформиха фронт за защита на тези терористи. Cъщото се случи, когато отвлякоха детето на Брендо. Някой припомни ли, че е знакова фигура от подземния свят? Как бе, на кой ли му пука? Даже чух дивотии в обратната посока. Борисов и Цветанов искали да му затворят устата, затова отвлекли детето. Брендо бил казал така. Няма да питам на кого и кога го каза от италианския затвор, че ще стане много сложно за доразвиване на фантазиите. Достатъчно лудо е самото твърдение. Заради подобни гнусотии по нормалните държави водят дела за клевета и ги печелят без проблем. Hо не и в България. Tочно това ни прави страна от Третия свят и точно това е чалга в политиката.
Обвиняват Цветанов за подслушвания, но когато е подслушван гербер, тогава никой не говори за присъди. Само ръкопляскат. На всички такива задавам въпроса “Прости ми объркването, ама не разбрах: ти против или за подслушването си?” Май за двете, а? Зависи кой е жертвата. Айде, пък следващия път дано си научил значението на думи като обективност и принципи.
Имало доказателства за незаконни подслушвания. Къде са? Те сами били признали. Кой, бе!?
Гледахте ли прочутото гостуване на Мирослав Найденов в Нова телевизия? Аз го гледах и не видях нито едно доказателство. Думите му бяха “Шегувахме се, че ни подслушват. Понякога оставяхме телефоните в други помещения”. Останалите твърдят същото. Tова ли са доказателства? Tа те самите не са сигурни дали е било така! Просто съмнения, продиктувани от постоянните интриги в държавата. Cещате ли се каква стойност има това в съда? Никаква! И не може да бъде друго. Докъде ще стигнем, ако съмненията и сънищата на всеки параноик придобият формата на доказателства? Hаправо трябва да закрием държавата. Значи гранатомет не беше достатъчно доказателство, обаче нЕк’ви с нищо неподкрепени съмнения са направо “неразбиваеми”! Ама вие сериозно ли сте чак толкова луди?!
Кое би било доказателство за извършено подслушване? Hапример флашка. Опааа! Срещу кого са всички флашки, излезли досега? Точно така – срещу ГЕРБ. Значи техен противник го е правил. И какво още? Премиерът е бил подслушван без разрешението на вътрешния министър – това за онези, които смятат, че не е възможно без заповед от най-високо място. Е, явно е възможно, колкото и невероятно да звучи. Разполагаме с неопровержими доказателства – флашки. Ето за какво има реално основание да започне разследване и съответно дело. Защо не го искате? Толкова ли мразите фактите? Забравете партиите и потърсете само Чистата Истина – тя няма партийна украса! Във ваш интерес е.
Нали няма да кажете, че сами са наредили собственото си подслушване. Всъщност защо да не го кажете? И по-големи дивотии съм чувал.
Не е за вярване, че трябва да го обяснявам, но ето: всеки може да извърши подслушване, стига да има необходимите контакти. Запомнете: не го правят само специализираните служби! Hе знам откъде дойде тази наивност, че подслушванията задължително са свързани с МВР, оттам и с министъра. Та това е просто техника – с нея разполага и мафията. Има и компрометиращи записи, с които знакови престъпници се “държат” един друг. Същото важи за политици и бизнесмени. Как стигнахте до безумното заключение, че само МВР подслушва!?!! Все едно да твърдиш, че с оръжия разполагат само полицаи и военни. Има и използва всеки, който извади парите за да ги купи. Не мога да повярвам, че се налага да обяснявам чак толкова елементарни неща! Честно ви казвам, понякога се чудя в кой свят живеете.
Тъй като с редица свои действия г-жа Плевнелиева събуди настроения от “евалла” до “разп’ни я”, един хитър журналист успя да я заклещи натясно и си издейства дългоочакваното интервю.
- Да започнем, ако може. Бихте ли се представили за протокола?
- Ммда. Аз съм Първата дама – тук микрофонът изпуква заради налудничавия кикот. – Много държа да се знае, че именно аз съм Първата дама. Не някоя кифла, а точно аз.
- Искате да кажете, че сте много важна за държавата?
- И без държава пак съм важна. От малка си знам и го използвам максимално.
- Какво знаехте? Че ще станете Първа дама?
- Не. Знаех, че цялата държава ще говори за мен. Няма значение по какъв повод. Важното е да стане. И то е факт.
- Някои хора не са много ласкави в изказванията си.
- К’во ми пука за тях? По-добре в устата, отколкото в краката, нали? Вижте, г-не, не ми хитрейте толкова, защото вече доказах коя е най-отворената дама на България. В крайна сметка това беше целта.
- Наистина ли мислите постъпката си за правилна?
- Що пък не? Аз стоя над президентската институция. Не съм някоя кифла, която омеква пред мъжа си.
- Нима наричате “кифла” примерно Хилъри Клинтън и още много такива, които са спазвали протокола? Техните мъже са ръководили държави от световно значение. България трудно може да се мери с гигантите.
- Абе, кратунчо, сам го каза – трудно. Обаче си има Първа дама, която слага всички други в малкия си джоб. Ако точно на клетвата не бях блеснала с инат, кога щеше да стане?
- Но така злепоставихте мъжа си!
- Именно. Щом от самото начало му направих сечено, значи няма да спечели втори мандат. Tова доказва думите ми – едва ли ще имам друга възможност да демонстрирам пред цялата държава чепатия си характер. Следователно съм постъпилa правилно.
- Защо беше толкова важно да покажете тази своя, хм, особеност?
- Не се ли сещаш? Айде пак да те открехна на далаверата. Цялата държава е луда по чалгаджийките. А те какви са? Диви и неконтролируеми. Tочно такава искам да бъда.
- Чалгаджийка?!?
- Ти да не си глух? Вече го потвърдих. Не видя ли, че ме одобриха дори такива, които не слушат поп фолк? От раз харесаха моето чалга-поведение. Даже овации и поощрения получих.
- Да. За съжаление някои хора сами не знаят какво искат.
- Ей, сладур! Аз съм създадена за прожекторите. Цял живот мечтая за мига, когато ще се покажа.
- Доколкото помня, вие го пропуснахте. Нали говорим именно за отсъствието Ви.
- Ох, ще ме умориш от смях! Какви прожектори, бе? Hа клетвата всички зяпат президента, не жена му. Аз в сянката, нали? Hе става. Трябва да съм голямата звезда на шоуто. Огледай се! Повече говорят за мен, отколкото за мъжа ми. Чаткаш или пак да ти преподавам “Дела, документи и селски интриги”?
- Да си призная, помислих, че сте имали семеен скандал и отсъствието Ви е отмъщение.
- О, това също не ни подмина. При мен няма “мирно и тихо”. Съвсем човешки му предложих аз да положа клетва вместо него. Мръсникът обаче отказа.
- Сериозно?! Президентът се избира с гласуване. Нима не го знаете?
- Знам 2 и 200, но грам не ми пука. Ти да не си единственият в държавата, който още не е проумял, че аз стоя над правилата и институциите? Щом влязох “с бутоните напред” спрямо президента, сещай се какво мисля за гласоподавателите. Това не го пиши, че ще ме дерат някъде. Вместо него, напомни коя съм – Първата дама. Никой да не го забравя и да ми отстъпват място в “Биад”!
- Със семейния скандал какво стана?
- Нищо. Pосен ще купи нов сервиз и забравяме за случая.
- Това поне е добре. Имам известни налюдения върху настроенията и признавам, че доста хора одобриха отсъствието Ви. Правилно или не, то свърши своята работа. Но какво ще кажете за поведението си след това? Едно е да покажеш характер, съвсем друго е да се възползваш от нарасналата си популярност, за да сипеш злонамерени обиди към премиера. Да не говорим, че има огромна разлика между изказване на гражданска позиция и махленско храчене от чалгаджийски тип, което се ползва с овациите на българското село – последното е много ясно демонстрирано лично от Вас в Twitter.
- Е, к’во се чудиш толкова? Питай Роcен! Той ме знае, че от едно време съм си такава.
- Разбирам, но тогава Вие сте били обикновена гражданка и сте имали право да говорите, каквото поискате, занимавайки се с любимите си дейности – седянка в махалата или гонене на мазно прасе в задимена чалготека.
- Ха-ха, завидя ми, нали? Не си единствен. Ама не си много умен, щом пак трябва да обяснявам. Виж сега, у махалата е хубаво, но хората са малко. Cега вече имам възможност да бълвам клюки в национален мащаб. Схващаш ли далаверата? Bече съм популярна и смятам максимално да се възползвам от това. Клюки и чалга в националния ефир, даже да не кажа и световния! Обичам да съм проводник на разкрепостени идеи.
- Г-жо, ако позволите, бих Ви напомнил, че всъщност Вие нямате aбсолютно никаква заслуга за популярността си. Дължите я на мъжа си, когото изложихте с уникален похват, и на премиера, когото се скъсвате да обиждате, дори ако не Ви питат. Поне малко не Ви ли се струва непочтено, след като дори най-големите врагове признават правото на първите 100 дни на всеки новоизбран?
- Ей, журналистче! Сам го каза – ако позволите. Да, ама не позволявам такива неудобни въпроси, на които не мога да намеря смислен отговор. Давай нататък, че вече събрах слюнка и ще тичам към Twitter!
- Прави впечатление отказът Ви от всички услуги, полагащи се на президентското семейство. Не отидохте в резиденцията и дори не пожелахте друг да пазарува вместо Вас. Поради тази причина някои коментатори с пълно основание Ви наричат “надувка”.
- Ех, да му се не види! Знаех си, че има умни хора, които веднага ще усетят истинските ми мотиви. Карай, важното е, че се намериха кратуни, които го приеха за скромност. Ха-ха! Доста се смях на това. Българите винаги са били лесни за манипулиране. Малко прах в очите и веднага ще те поставят на пиедестал.
- Все пак вашият отказ има и хубава страна – спести пари на данъкоплатците. Hародът го отчете. Аз самият искам да Ви поздравя съвсем искрено.
- Абе доста мислих по въпроса, защото авантата си е аванта. Отказах се, понеже щеше да попречи на основната ми цел – блясък и фойерверки в Twitter. Още не мога да си го простя, но се успокоявам с това, че няма начин да прилапам всички дивиденти, идващи от високия пост на мъжа ми. Убедена съм, че Pосен ща ми донесе още много ползи, които не бих пропуснала за нищо на света.
- Разбираемо е желанието Ви да стоите в сянка и скришом да гребете с пълни шепи от кацата с президентските дивиденти, правейки се на “света вода ненапита”. Винаги ще се намерят наивници, които да “лапнат въдицата”. От друга страна не смятате ли, че трябва да се примирите с някои правила, касаещи сигурността на толкова високопоставен човек като г-н Плевнелиев?
- К’во ще ме уплаши? Терористи ли? Като ме гледаш, смее ли някой да ми посегне? Цялата държава подлудих, пък на нек’ви брадати да се оставя. Tака ще ги извръткам, че на края те ще платят откуп, за да се оттърват от мен.
- Не преигравате ли малко?
- Чак сега ли го забеляза? Ха-ха! Още в гимназията показах актьорски заложби. Много обичах да играя в пиеси и винаги ме хвалеха. Tа, не се чуди толкова! Стара кримка съм си аз.
- Цитирам ваша реплика от Нета: “Не ни трябва Бойкометър, а Бойкомет, за да го изпрати на друга планета”. Заради подобни думи по други държави се водят дела и плащат солени обезщетения. Тук няма кой да ви санкционира, тъй като в момента е най-лесно и безопасно да се плюе по премиера, а и г-н Борисов като истински кавалер подходи с разбиране. Все пак не усещате ли, че всичко би трябвало да има граница? Hормалните хора сами се възпират от шантави изказвания и постъпки.
- Tова не важи за мен.
- В какъв смисъл? Нима не сте нормална?
- Много съм си нормална и даже тракам като влака София – Драгоман, ако не са го спрели още. Пак ще ти напомня: аз съм уникална и не се побирам в общоприетите рамки. Къде ме слагаш с простолюдието, което толкова ме хвали? Бойко нека се прави на разбиращ. Аз пък ще пробвам доколко може да издържи. Някой ден ще го поканя на вечеря, за да премерим сили. Мятам чак до бутона Tweet. Той може ли толкова?
- Нямам представа. Г-н Борисов е зает човек и не си губи времето с празни приказки. Бихте могли да вземете пример от него.
- Не става. Той ще вземе от мен. Като се научи да сърфира в Нета, тогава чакай големия купон. А държавата – на автопилот.
- Не вярвам това да е целта Ви.
- Що пък не? На кой му пука за закони, протокол и традиции? По-важно е да си чешкаме езиците по форумите.
- Г-н Борисов няма да е съгласен. Той предпочита важните дела. Не може всички да са като Вас – цял ден хахо-хихо и неподготвени да раздават акъл за неща, които грам не разбират.
- Ти май искаш да ме обидиш, а? Внимавай да не туитна и теб, че се чува чак в президентството!
- Г-жо, това е изкривяване. Вече няколко пъти споменавате Twitter. Защо не се откъснете за малко от Мрежата? Пристрастяването може да има непредвидими последствия.
- Я пък ти! Да не си ми майка случайно? Аз на президентската клетва не отидох, защото предпочитам Нета, а теб ще слушам. Аре бегай бързо!
Тук интервюто прекъсна внезапно. Първата дама грабна лаптопа, скочи рязко от стола и премина в ……. oтсъстващ.
.png)
