По принцип не харесвам Белослава, затова е странно, че зачетох нейно интервю. Tочно там открих нещо, което знам отдавна, и винаги съм се учудвал защо никой не мисли по въпросa. За моя приятна изненада Бeлослава също го е забелязала.
Думите й бяха следните:
“Моето семейство е щастливо, защото никога не повишаваме тон.”
Еврика!!! Ето го проблемът – причина за поне половината от неприятностите в живота.
Когато човек повишава глас, нивото на адреналина скача. Може да е без последствия, ако човекът се овладее, но продължи ли с крясъците, тогава следващите събития са отчайващи.
За някои може да звучи странно, дори абсурдно. Аз обаче ви уверявам, че високият адреналин, повишен неусетно заради силния глас, води до редица глупави мисли, а оттук и до опасни действия.
Огледайте се! Около вас е пълно с истерици. Не е нужно да крещят като на стадиона. Може просто да говорят силно и го правят толкова отдавна, че го смятат за нормално. По този начин човекът неусетно изпада в състояние на афект – без никаква конкретна причина. Просто заради навика да говори високо.
Във вашето семейство може да няма такива, но сред съседите – със сигурност. Ако контактувате често с тях, просто няма как да не ви повлияе поведението им. Изнервят себе си, после вас и ако темата е пиперлива, като нищо може да се скарате.
Не се смейте! Проблемът е повече от сериозен. Да се скарате не означава задължително да стигнете до бой. Може да са само няколко думи “навъпреки” – това ще е началото на верига от действия, които със сигурност ще окажат влияние върху всичките ви контакти поне в близките няколко часа.
Запомнете: всяко действие има последствия! Не е задължително веднагa. Да не говорим, че в повечето случаи изобщо няма да разберете коя е първопричината за дадена случка или промененото отношение на приятел.
Аз никога не забравям, че ако човек лесно става жертва на нервите, това го кара да прави или мисли глупости. Ето защо дори в напрегнати ситуации запазвам спокойствие – само така човек може да мисли правилно, във вярната посока и съответно да жъне успехи.
Има още много неосъзнати причини за житейските неволи. В момента се сещам за склонността на хората да измислят проблем - разновидност на приказката “От играчка стана плачка”. Подозирам, че не всеки е забелязал как поради липса на тема или скука човек започва да дрънка глупости – просто да запълни тишината. Нищо не поддържа разговора така както спорът по даден въпрос. Започва невинно, обаче бързо стига до неприятната особеност на спора да прераства лесно в караница. Ето ти проблем от нищото.
Тук е мястото да добавя типична българска черта – оплакването. Ревеш за едно, ревеш за друго, ревеш за трето ….. Все дреболии! С тях задръстваш живота си и точно тогава идват истинските проблеми. Резултатът е мат – никакъв изход. Защо ти трябваше да прахосваш нерви заради “бели кахъри”? Сега нямаш нито време, нито сили за борба с истинските неприятности.
Ако някой не е разбрал на какъв принцип разграничавам проблемите, ето един пример:
“Спрях да се ядосвам заради скъсаните ми обувки, когато видях човек без крака …”
Други публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар