четвъртък, 23 март 2017 г.

Пет основни причини, поради които ще гласувам за ГЕРБ



1. Бойко Борисов е вторият български политик (след Стефан Стамболов), който се радва на уважение по цял свят - на изток и запад. Няма начин това да е случайно или без съответните заслуги.

















2. Единствено при ГЕРБ видях работеща полиция. При Цветан Цветанов полицията не само работеше, но го правеше бързо и качествено. Опирал съм до техните услуги и ме шашнаха със светкавичната си реакция. В момента не е така - дано не ви се налага да го усетите върху собствения си гръб.

3. В рода си имам двама репресирани и за нищо на света не искам връщане на мракобесния комунизъм. ГЕРБ е единствената дясна партия, която може да спре червените убийци. Всички други се изложиха безвъзвратно.


4. ГЕРБ преобразиха държавата. Построиха не само дългоочакваните от години магистрали, но също така създадоха детски и спортни площадки, плюс още много неща. Другите само обещаваха, а ГЕРБ изпълняваха.


5. Искам любимата ми кметица Йорданка Фандъкова да има подкрепата на герберско правителство, а не да й правят "сечено", както комунистите вече обещаха.


За изборите
Борисов: Не бием ли, отиваме си, затова мислете много в неделя
Цветан Цветанов: ГЕРБ ще управлява след неделя
Борисов обявява стратегията за победа на ГЕРБ на изборите в неделя

сряда, 25 януари 2017 г.

Фашистка, маскирана като комунистка


Преди време говорих с жена, която заплаши да ми скочи на бой, ако кажа лоша дума за  Корнелия Нинова. В рода на тази жена има много партизани, част от тях избити. Затова изпада в нервна криза при споменаването на фашизъм. Дотук я разбирам. Но тя се хвали, че баща й бил сред първите влезли в "Столипиново" да бият цигани - било правилно, даже и препоръчително да се случва отвреме-навреме. Казах й, че това я прави абсолютна фашистка, при което тя съвсем подивя. Обвини ме, че само така си говоря, а всъщност и аз тайно мечтая да бия цигани - то, разбираш ли, било нормално. Такъв е електоратът на БСП - много, много объркани хора. Те наистина се нуждаят от пастир.

Това е доказателство, че противопоставянето на комунизъм и фашизъм е напълно изкуствено. Всъщност говорим за едно и също нещо. Представа нямам защо ги водят като крайно ляво и крайно дясно.

Веднъж попаднах на любопитен материал, описващ устройството на някаква държава. Първоначално помислих, че става дума за България по времето на Тодор Живков и едва когато стигнах до имената на хора и градове, разбрах че описваната държава е Хитлеристка Германия. Cъщите детски и политически организации. Същото задължаване да носиш пушка, уж за доброто на Родината, а всъщност за облагодетелстването на група алчни хора, облъчващи населението с мракобесна                                                                                                   идеология.

Нима Хитлер и Гьобелс не са казвали, че правят всичко за благото на Германия? Нима не са маскирали своята алчност в най-светли думи и обещания? Точно като БКП. Тогава какво се плюят едни други комунистите и фашистите? Да си стиснат ръцете и да не лъжат хората, че са по-различни.


Повече политика на Political Page

вторник, 24 януари 2017 г.

Точно така искам да говори Бойко Борисов





Евгени Дайнов чул Бойко Борисов да казва "Абе, ей, вие окрадохте милиарди, нямало да крадат" и това го накарало да се срамува, защото така можело да говори гаменче от краен квартал, но не и българският премиер.





Аз пък искам Борисов да говори точно така. Щом се изразява  на народен език, т.е. не играе, значи е искрен. Прав, крив, в случая няма значение - важното е, че не изпитва нужда да се преструва. Обратното е при захаросаните изказвания на лицемерните политици.


В тази връзка ще посоча любопитна и показателна част от книга. Като ученик прочетох "Морският вълк" от Джек Лондон. В един момент от нея главният герой превързва рана на стар моряк. Последният, като отговор, изръмжава и го удря по рамото. Заключението на главния герой: в това изръмжаване имаше много повече благодарност, отколкото в лицемерните словоизлияния на парфюмирани и уж възпитани, но двулични хора по разни дворци и зали.

Всеки сам да си прави изводите. Аз вече съм ги направил. Пък който вярва на сладки и удобни приказки, после да не се сърди, че отново и отново са го излъгали.

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Хората обичат да се излагат





За четвърта поредна година списание "Forbes" обяви Владимир Путин за най-влиятелна личност в света.
За четвърта поредна година русофилите забравиха,
че "най-влиятелна" не означава "най-полезна".


За сравнение: Хитлер също е бил номер 1 в същата класация.
Това направи ли го по-добър?











Oще нещо:
който и да е на върха в Русия, ще бъде сред влиятелните личности.
Все пак това е най-голямата държава, притежава ядрено оръжие и силна армия. Идиот да сложат начело,  при всички положения ще присъства в първата десетка на "Форбс".
Сред кои да избират? Много ясно, че сред лидерите на най-големите държави плюс някой писател, журналист или бизнесмен. Тук не бориш милиони, а точно обратното: кръгът е много стеснен.
Ако Путин има поне малко мозък, значи е наясно, че американците просто му се подмазват.

Да не забравяме също, че голяма част от аудиторията на "Forbes"  се състои от руснаци, чиито пари трябва да бъдат прибрани, когато купят списанието. А те със сигурност ще го купят - не само да прочетат, а и за да го запазят за бъдещите поколения като колекционерски бисер.
Та май не е толкова чудно, че са избрали точно Путин, и обяснението съвсем не е в "извънземните му качества".



Пък разни червени избиратели по любимия си раболепен начин започнаха да ръкопляскат, викайки "Нали ви казвахме". Прав им път!
Щом сами са решили да се хващат на медийни трикове, после никой няма да  е виновен за житейските им неуспехи.


Предишни публикации в блога
Алчността е вечна
Идеята за руска империя е абсурдна
Господин Никой

събота, 16 януари 2016 г.

Господин Никой



Когато бях малък, точно срещу леглото ми имаше библиотека.
Всяка сутрин отваряйки очи, първо виждах заглавията ''Господин Никой'' и ''Няма нищо по-хубаво от лошото време'' - два романа от Богомил Райнов. 
Съдейки по имената на книгите, смятах че авторът е шегаджия с хапливо чувство за хумор - недоволен от нещо и говорещ ''на инат''. Така мислех тогава. 
Във всеки случай не очаквах някога да отворя произведение на Богомил Райнов и дълго време наистина не го направих.

Днес, на 39 години, аз довърших ''Господин Никой'' и съжалявам, че не съм го сторил по-рано. Много ми хареса, което е рядкост за български автор, разказващ измислена история.









След дълги маневри, включващи уволнение от радиото, фалшиво убийство и престой в гръцки затвор, български агент е внедрен в редиците на френския Център - сборище на български емигранти, които финансирани от САЩ, издават списание, чиято насоченост е да прокарва идеята за хубавия капитализъм и лошия комунизъм. 
Отчитайки партийната ориентация на автора и годината на издаване - 1967, - не чудно, че събитията са представени в удобна светлина за комунистическата пропаганда
 Има истини и лъжи, но те не се натрапват с нравоучителна настървеност, а и няма какво да се лъжем - във всяка точка на планетата, без значение чии интереси обслужва, политическата пропаганда използва едни и същи похвати.

Допадна ми, че Богомил Райнов споменава неудобни и прикривани истини, характерни за всички хора в някаква степен. 
Например влиянието на секса. Това е важна част от живота на всеки, но някои опитват да ни излъжат, че на тях не влияе. Правят се на пуритани с повод и без повод. Ние обаче знаем: дълбоко в себе си те изпитват същите желания. 
Не е до възпитание, а до хормони - заложено е в природата на човека и нищо не може да го промени. Ако не се интересуваш от секса, има два варианта: или си прекалено стар, или си болен.

Голяма част от романа е заета с отношенията между главният герой Емил Боев и умопомрачителната Франсоаз, с която, естествено, върти любов. Някой ще каже, че в разузнаването трябват други качества, а не външен вид, но това е силно оръжие. Когато заподскачат хормоните, крале и генерали са си казвали ''майчиното мляко''.













Споменават се и други истини, които обикновено остават прикрити в главите на хората: алчност, дребно сметкаджийство, желание да ''подхлъзнеш'' другия. 
 Сигурно сте чували, че всички нации си помагат по други държави и само българите правят ''сечено'' на новодошлите от страх да не заемат мястото им. 
Днешните емигранти казват, че все още е така, а това е много лошо.

Съгласен съм с тезата на Богомил Райнов, че мръсникът остава мръсник навсякъде - без значение в коя държава се е скрил, каква политика проповядва и т.н. Във френския Център стават няколко убийства, продиктувани от алчност и омраза. Има свестни хора, ала други са го ударили на пиянство, чакайки лесните пари от Америка. 
Това показва: част от хората плюят комунистите за да прикрият, че с нищо не се различават от тях. В наши дни го виждаме още по-ясно: повечето десни са бивши леви, но и без партийна книжка са готови на същите мръсотии, стига да им го позволят. 
 Няма нужда да припомням великото доразграбване, наречено синя приватизация, т.е. невъзможно е да повярвам, че СДС държи на лицемерните си идеали, продиктувани от прословутата борба срещу комунизма. Ако е имало борба, тя е била за да напълнят своя джоб. Не за справедливост, равнопоставеност и човешки права. Някои седесари станаха милионери чрез шумно рекламираната си ''честност'' - плачат за прокурор и затвор, а те тръгнали да философстват по вестниците и Фейсбук.










Ако харесвате книги за разузнаването, ''Господин Никой'' със сигурност ще ви допадне. 
Има и много психология, резултат от натрупан житейски опит.

Предишни публикации в блога



петък, 4 септември 2015 г.

Алчността е вечна



За никой не са тайна турските зверства спрямо българите по време на османското иго,
но в интерес на историческата истина би трябвало да направим някои уточнения.

Един от най-кървавите периоди е зараждането на кърджалийството
В продължение на няколко десетилетия огромни групи разбойници грабят и опожаряват български села и градове. 
Хората са свикнали да пишат тези неща на турската сметка, без дори да подозират, че една от целите на алчните кърджалии е свалянето на султана и превземането на империята. Високата порта многократно изпраща редовни войски да се справят с проблема, но това дълго време не се случва.



Сега внимавайте: поне половината кърджалии са били българи, разграбващи родните си села наред с много други. 
 Николай Хайтов разказва например за българина Кара Иван от Иробас, който напуснал родното място, понеже любимата жена предпочела друг. Толкова се изявил в кражбите и убийствата, че станал дясна ръка на най-прочутия кърджалия Емин ага, т.е. бил един от  бюлюкбашиите му. Години по-късно Кара Иван се върнал с дружината в Иробас и прерязал гърлото на онзи, когото предпочела любимата жена – направил го пред нейните очи, на мегдана. После, естествено, участвал в опожаряването на родното си място.

Българи били и някои от кърджалийските главатари. 
Това не пречи на хората да обвиняват Османската империя, която в същото време опитвала да спре грабежите.


Знаем историята за Левски, предаден от българин срещу съответните облаги. Майката на Апостола, обезумяла от глад, сама се хвърля в кладенеца. Брат му, инвалид от въстанията, също умира от глад, просейки на улицата. 
Защо не са им подали коричка хляб онези, които са се кълняли във вярност към България и Левски? Били са заети с присвояването на пари, имоти и осребряването на други възможности. Хич не им е било до велики дела и национално достойнство.

Но имало хора, които все още мечтаели за освобождение на останалите под турска юрисдикция територии. Те организирали комитети. В Родопите събират пари и ги изпращат в София – Върховният комитет да купи пушки. Такива обаче не пристигат, а парите изчезват. В Родопите отново събират и изпращат. Пак се случва същото. 
Тогава двама души – учителят Шапарданов и Дечо Стоев – отиват в София да потърсят сметка за изчезналите средства. Оплакали се на Борис Сарафов, председател на Върховния комитет, който обаче вместо да ги чуе, наредил да ги убият като предатели. Щом Шапарданов и Стоев се върнали, моментално били екзекутирани - Сарафов още преди това бил изпратил за войвода своя доверен човек Вълчо Антонов (същият, който обяснил, че смъртните присъди са дошли директно от Сарафов). Местните се застъпили, но недостатъчно за да спасят двамата пратеници.

Борис Сарафов е известен революционер. 
Противоречива личност – едни го хвалят, други го обвиняват. 
През 1907г е убит по поръчка на Яне Сандански. Сигурно някой ще спори по въпроса, но вие ми кажете едно: защо Сарафов е издал смъртна присъда на двама души, след като те имат пълното право да попитат за изчезналите пари? Понамирисва, а?

Целта на Борис Сарафов е била да покаже на революционерите какво става с оплакващите се. Чист рекет, ако използваме съвременната терминология. При това успешен, тъй като повече никой не помислил да се оплаква. По подобен безскрупулен начин Борис Сарафов издал още смъртни присъди – ей така, по слухове и за да не питат за революционерското съкровище.


Пушки така и не пристигнали. 
Нито се намерили парите, които отдавна били потънали в джобовете на “честни родолюбци”. Колко ли от тях са накупили имоти, по-късно национализирани от БКП, а днес – реституирани като “законна собственост”? Колко ли от днешните капиталисти и реститути се хвалят с имотите на своите дядовци и прадядовци, които уж се занимавали с “честен бизнес”, а всъщност са откраднали парите за пушки?

Знаете ли още колко възможности за кражби е имало в онези размирни времена? 
 Тогава дори не е било трудно да елиминират свидетели и любопитни – без съд са ги застрелвали и заравяли някъде в гората или просто са ги обявявали за предатели.

Днес потомците на крадците се бият в гърдите като заможни реститути, премълчавайки ограбването на революционерски пари, и даже хвалят прадядовците си като “активни борци” за освобождението на поробените български територии.

В по-стари времена е било още по-страшно. 
Каква свобода е имало преди турското робство? 
Болярите са се подмазвали на царя, а по влaденията си тормозели хората, измисляйки начини да ги превърнат от свободни граждани в крепостни. 
Първо изисквали невъзможна за произвеждане реколта, а като не получавали очакваното, налагали чудовищни лихви в двойни и тройни размери. Пладнешко ограбване, което с цялото си нахалство представяли като “милост”. Да се чуди човек как тези изтормозени и прегладнели селяни са участвали успешно в армията, постигайки запомнящи се успехи.

Изнeнaдани ли сте, че лихвите не са измислени от банкери, евреи или други обичайни заподозрени? 
Има ги толкова отдавна, че никой не може да каже откога. Грабеж след грабеж в продължение на столетия.

Казват, че най-издръжливото същество е хлебарката – оцелява след ядрена война. 
Но аз мисля, че след хлебарките ще продължи да съществува човешката алчност.

Залавянето на Васил Левски

петък, 14 август 2015 г.

Без нищо човешко





Не разбирам ловджиите и не одобрявам заниманията им.
За мен това е форма на садизъм.

Но не мога да приема, че човек се разстройва от смъртта на лъв, пък макар и известен,
а в същото време демонстрира умишлено безразличие към смъртта на дете,
заявявайки че не било кой знае каква загуба, защото примерно починалото дете е син на недолюбван от някой президент.


Не вярвам, че такъв безчувствен изрод може да се трогне от друго,
освен от болки в собствения си неандерталски задник.