понеделник, 30 юли 2018 г.

Криво огледало 2



Скоро спорихме с едни приятели за някои английски изрази и за пореден път се убедих: има  българи, които дотолкова са "номер 1 по всички въпроси", че си позволяват  нахалството дори да учат англоезичните на английски. Аз им посочвам примери от книги, филми и песни, а те ми отвръщат, че онези не говорели правилно .........    родния си език. Ай стига, бе! Как ще реагирате, ако някой чуждоземец дойде и ви учи на български?

Този спор ми припомни нещо, което ме е удивлявало години наред: разни сервитьори и бармани си позволяват да учат шотландците как се пие шотландска ракия.  Да бе, няма майтап. С какво върви уискито, с какво не върви, тинтири-минтири. Ще останете потресени, ако научите колко сноби има в България.


Работил съм и в хотел, и в ресторант, което ми даде възможност да разговарям и наблюдавам достатъчен брой чужденци. При тях също има сноби, но като цяло всеки пие уиски, както му харесва. Няма задължителни правила или забранени комбинации - такива щуротии пробутват само лайфстайл-списанията, опитвайки да ги наложат и унищожат личното мнение на всеки отделен гражданин.


Към личните ми наблюдения реших да прибавя и информация от Интернет. След като разрових, аз се убедих в това, което знаех и по-рано: по темата как се пие уиски броят на мненията е равен на броя потребители, т.е. всеки има свое виждане. Препоръките за подходящо мезе  варират от без мезе, през прословутите бадеми, до шокиращата наденица на скара. Шашнахте се, нали? Направо ми дожалява за снобите-разбирачи, които цял живот вярват, че знаят всички истини за Вселената и опитват да ги наложат на другите. Някои дотолкова са изтрещели, че измислят абсурдното словосъчетание "висококачествен лед". Ха-ха! Ледът е замразена вода. И точка! За да прибавиш прилагателното "висококачествен", трябва да си наистина яко изперкал от снобарщина.

От своя страна мога да кажа, че съм видял достатъчно шотландци и ирландци, които поемат уиски с примерно шопска салата - тази комбинация хвърля в ужас почти всички сервитьори, бармани и прочие обслужващ персонал  / честно, някои хора се впечатляват от такива глупости и дори разсъждават над тях, вадейки "академични" заключения/. Айде, тичайте да обясните на шотландците как трябва да пият родната си напитка! Аз пък винаги ще предпочитам българската ракия. Наздраве!

Храната и напитките дават купища възможности да се самоизтъкнеш като разбирач и да обясниш на другите, че са "от село". Cещам се как мой приятел, собственик на ресторант, остана неприятно изненадан, че хората не харесват новата му салата, включваща синьо сирене и грозде. Още първият клиент казал, че намира комбинацията за не особено добра. Според собственика обаче синьо сирене и грозде било класика. Аз съм пас. Hикога няма да разбера дали струва тази комбинация, защото за мен синьото сирене си остава развалено сирене, нищо че е развалено по "специален начин". О, задръж си личното мнение! Все едно да ми обясняваш, че скъсаните дънки са много шик. Е, да, модерни са, но си остават скъсани и аз никога няма да нося такива.

Понякога човек се радва, че животът продължава средно между 60 и 80 години. А представяте ли си колко щуротии може да видите за например 200 години? Pадвам се, че няма да ги видя или чуя.



Криво огледало 1


Винаги съм наблюдавал с интерес клишетата, заблудите и изкривяванията, от които страдат хората. Едно време ги коментирах постоянно, обаче вече спрях, защото се убедих: малко са онези, които могат да погледнат на света обективно и безпристрастно. Останалата част от населението обича своите малки и не толкова малки заблуди и предпочита да си ги запази, дори ако това го поставя в ролята на кон с капаци,  опитно мишле или предизвиква купища недоразумения и несправедливости.

Вера и Христо живеят на семейни начала. В един неприятен момент Христо спешно влезе в болница. Там му казаха, че за малко се е разминал с инфаркт. Ако 1-2 часа по-късно бе извикал Бърза помощ, сега щеше да е покойник.

Както и да е, всичко се размина. В деня на очакваното изписване Вера става рано, чисти основно и приготвя специална храна - според диетата, описана от лекарите. С разтуптяно сърце отива в болницата да вземе благоверния, но там я чака изненада: Христо е изписан още предния ден,  a е излъгал за следващия,  за да не може Вера да му попречи да отиде при ......      майка си.

Който не е виждал как беснее Вера, нищо не знае. Огън и жупел, закани, обиди. Тя толкова се старала, пък той отишъл при мама. Към лютия хор се включват Гошо и Ваня  - брат и майка на Вера. Тримата заедно правят истински словесни "Катюши". Как не го е срам оня, такова неуважение! Паралелно с това Вера чупи телефона от крясъци по Христо. Последният явно доста се е стреснал, защото час по-късно идва като насран. Присъствието му внася спокойствие и Bера гаси "пожара".


Заключението на семейството: може да нямат брак, но Вера и Христо живеят заедно, следователно той трябва да държи повече на Вера отколкото на майка си. Оставям на вас да прецените дали това е правилно, а аз ще ви обясня защо крайностите винаги са вредни и е по-добре човек да гледа обективно на ситуацията, вместо да набляга само на личната си гледна точка.

Ще вземем същото семейство, но в друга конфигурация - този път говорим за Гошо, брат на Вера, и неговата съпруга Теди. Откакто е дошла в този дом, Tеди е подложена на забележки, обиди и подигравки от страна на свекървата и зълвата. Tя обаче също е "огън" и не им остава длъжна, поради които словесните престрелки на висок глас са често явление в къщата. Теди настоява нейният съпруг да слуша преди всичко нея вместо мама и кака. Вера и Ваня обратното: обичат да казват, че свестният мъж държи повече на "онази, която го е родила". От своя страна Гошо отсича: ако неговата жена  опитва да го настройва срещу майка му и сестра му, ще я пребие и изхвърли гола на улицата. Tе, естествено, могат да го настройват срещу "онази, която му е родила две деца" - то си било в реда на нещата.

Ето колко е вредна пристрастната лична гледна точка! Значи Христо трябва да се съобразява повече с жена си отколкото с майка си, но същото не важи за Гошо, който е длъжен да държи повече на мама, пък съпругата е някъде назад.

Знаете ли колко неприятности и недоразумения е донесла неспособността на хората да бъдат обективни?

Криво огледало 2


четвъртък, 23 март 2017 г.

Пет основни причини, поради които ще гласувам за ГЕРБ



1. Бойко Борисов е вторият български политик (след Стефан Стамболов), който се радва на уважение по цял свят - на изток и запад. Няма начин това да е случайно или без съответните заслуги.

















2. Единствено при ГЕРБ видях работеща полиция. При Цветан Цветанов полицията не само работеше, но го правеше бързо и качествено. Опирал съм до техните услуги и ме шашнаха със светкавичната си реакция. В момента не е така - дано не ви се налага да го усетите върху собствения си гръб.

3. В рода си имам двама репресирани и за нищо на света не искам връщане на мракобесния комунизъм. ГЕРБ е единствената дясна партия, която може да спре червените убийци. Всички други се изложиха безвъзвратно.


4. ГЕРБ преобразиха държавата. Построиха не само дългоочакваните от години магистрали, но също така създадоха детски и спортни площадки, плюс още много неща. Другите само обещаваха, а ГЕРБ изпълняваха.


5. Искам любимата ми кметица Йорданка Фандъкова да има подкрепата на герберско правителство, а не да й правят "сечено", както комунистите вече обещаха.


За изборите
Борисов: Не бием ли, отиваме си, затова мислете много в неделя
Цветан Цветанов: ГЕРБ ще управлява след неделя
Борисов обявява стратегията за победа на ГЕРБ на изборите в неделя

сряда, 25 януари 2017 г.

Фашистка, маскирана като комунистка


Преди време говорих с жена, която заплаши да ми скочи на бой, ако кажа лоша дума за  Корнелия Нинова. В рода на тази жена има много партизани, част от тях избити. Затова изпада в нервна криза при споменаването на фашизъм. Дотук я разбирам. Но тя се хвали, че баща й бил сред първите влезли в "Столипиново" да бият цигани - било правилно, даже и препоръчително да се случва отвреме-навреме. Казах й, че това я прави абсолютна фашистка, при което тя съвсем подивя. Обвини ме, че само така си говоря, а всъщност и аз тайно мечтая да бия цигани - то, разбираш ли, било нормално. Такъв е електоратът на БСП - много, много объркани хора. Те наистина се нуждаят от пастир.

Това е доказателство, че противопоставянето на комунизъм и фашизъм е напълно изкуствено. Всъщност говорим за едно и също нещо. Представа нямам защо ги водят като крайно ляво и крайно дясно.

Веднъж попаднах на любопитен материал, описващ устройството на някаква държава. Първоначално помислих, че става дума за България по времето на Тодор Живков и едва когато стигнах до имената на хора и градове, разбрах че описваната държава е Хитлеристка Германия. Cъщите детски и политически организации. Същото задължаване да носиш пушка, уж за доброто на Родината, а всъщност за облагодетелстването на група алчни хора, облъчващи населението с мракобесна                                                                                                   идеология.

Нима Хитлер и Гьобелс не са казвали, че правят всичко за благото на Германия? Нима не са маскирали своята алчност в най-светли думи и обещания? Точно като БКП. Тогава какво се плюят едни други комунистите и фашистите? Да си стиснат ръцете и да не лъжат хората, че са по-различни.


Повече политика на Political Page

вторник, 24 януари 2017 г.

Точно така искам да говори Бойко Борисов





Евгени Дайнов чул Бойко Борисов да казва "Абе, ей, вие окрадохте милиарди, нямало да крадат" и това го накарало да се срамува, защото така можело да говори гаменче от краен квартал, но не и българският премиер.





Аз пък искам Борисов да говори точно така. Щом се изразява  на народен език, т.е. не играе, значи е искрен. Прав, крив, в случая няма значение - важното е, че не изпитва нужда да се преструва. Обратното е при захаросаните изказвания на лицемерните политици.


В тази връзка ще посоча любопитна и показателна част от книга. Като ученик прочетох "Морският вълк" от Джек Лондон. В един момент от нея главният герой превързва рана на стар моряк. Последният, като отговор, изръмжава и го удря по рамото. Заключението на главния герой: в това изръмжаване имаше много повече благодарност, отколкото в лицемерните словоизлияния на парфюмирани и уж възпитани, но двулични хора по разни дворци и зали.

Всеки сам да си прави изводите. Аз вече съм ги направил. Пък който вярва на сладки и удобни приказки, после да не се сърди, че отново и отново са го излъгали.

четвъртък, 15 декември 2016 г.

Хората обичат да се излагат





За четвърта поредна година списание "Forbes" обяви Владимир Путин за най-влиятелна личност в света.
За четвърта поредна година русофилите забравиха,
че "най-влиятелна" не означава "най-полезна".


За сравнение: Хитлер също е бил номер 1 в същата класация.
Това направи ли го по-добър?











Oще нещо:
който и да е на върха в Русия, ще бъде сред влиятелните личности.
Все пак това е най-голямата държава, притежава ядрено оръжие и силна армия. Идиот да сложат начело,  при всички положения ще присъства в първата десетка на "Форбс".
Сред кои да избират? Много ясно, че сред лидерите на най-големите държави плюс някой писател, журналист или бизнесмен. Тук не бориш милиони, а точно обратното: кръгът е много стеснен.
Ако Путин има поне малко мозък, значи е наясно, че американците просто му се подмазват.

Да не забравяме също, че голяма част от аудиторията на "Forbes"  се състои от руснаци, чиито пари трябва да бъдат прибрани, когато купят списанието. А те със сигурност ще го купят - не само да прочетат, а и за да го запазят за бъдещите поколения като колекционерски бисер.
Та май не е толкова чудно, че са избрали точно Путин, и обяснението съвсем не е в "извънземните му качества".



Пък разни червени избиратели по любимия си раболепен начин започнаха да ръкопляскат, викайки "Нали ви казвахме". Прав им път!
Щом сами са решили да се хващат на медийни трикове, после никой няма да  е виновен за житейските им неуспехи.


Предишни публикации в блога
Алчността е вечна
Идеята за руска империя е абсурдна
Господин Никой

събота, 16 януари 2016 г.

Господин Никой



Когато бях малък, точно срещу леглото ми имаше библиотека.
Всяка сутрин отваряйки очи, първо виждах заглавията ''Господин Никой'' и ''Няма нищо по-хубаво от лошото време'' - два романа от Богомил Райнов. 
Съдейки по имената на книгите, смятах че авторът е шегаджия с хапливо чувство за хумор - недоволен от нещо и говорещ ''на инат''. Така мислех тогава. 
Във всеки случай не очаквах някога да отворя произведение на Богомил Райнов и дълго време наистина не го направих.

Днес, на 39 години, аз довърших ''Господин Никой'' и съжалявам, че не съм го сторил по-рано. Много ми хареса, което е рядкост за български автор, разказващ измислена история.









След дълги маневри, включващи уволнение от радиото, фалшиво убийство и престой в гръцки затвор, български агент е внедрен в редиците на френския Център - сборище на български емигранти, които финансирани от САЩ, издават списание, чиято насоченост е да прокарва идеята за хубавия капитализъм и лошия комунизъм. 
Отчитайки партийната ориентация на автора и годината на издаване - 1967, - не чудно, че събитията са представени в удобна светлина за комунистическата пропаганда
 Има истини и лъжи, но те не се натрапват с нравоучителна настървеност, а и няма какво да се лъжем - във всяка точка на планетата, без значение чии интереси обслужва, политическата пропаганда използва едни и същи похвати.

Допадна ми, че Богомил Райнов споменава неудобни и прикривани истини, характерни за всички хора в някаква степен. 
Например влиянието на секса. Това е важна част от живота на всеки, но някои опитват да ни излъжат, че на тях не влияе. Правят се на пуритани с повод и без повод. Ние обаче знаем: дълбоко в себе си те изпитват същите желания. 
Не е до възпитание, а до хормони - заложено е в природата на човека и нищо не може да го промени. Ако не се интересуваш от секса, има два варианта: или си прекалено стар, или си болен.

Голяма част от романа е заета с отношенията между главният герой Емил Боев и умопомрачителната Франсоаз, с която, естествено, върти любов. Някой ще каже, че в разузнаването трябват други качества, а не външен вид, но това е силно оръжие. Когато заподскачат хормоните, крале и генерали са си казвали ''майчиното мляко''.













Споменават се и други истини, които обикновено остават прикрити в главите на хората: алчност, дребно сметкаджийство, желание да ''подхлъзнеш'' другия. 
 Сигурно сте чували, че всички нации си помагат по други държави и само българите правят ''сечено'' на новодошлите от страх да не заемат мястото им. 
Днешните емигранти казват, че все още е така, а това е много лошо.

Съгласен съм с тезата на Богомил Райнов, че мръсникът остава мръсник навсякъде - без значение в коя държава се е скрил, каква политика проповядва и т.н. Във френския Център стават няколко убийства, продиктувани от алчност и омраза. Има свестни хора, ала други са го ударили на пиянство, чакайки лесните пари от Америка. 
Това показва: част от хората плюят комунистите за да прикрият, че с нищо не се различават от тях. В наши дни го виждаме още по-ясно: повечето десни са бивши леви, но и без партийна книжка са готови на същите мръсотии, стига да им го позволят. 
 Няма нужда да припомням великото доразграбване, наречено синя приватизация, т.е. невъзможно е да повярвам, че СДС държи на лицемерните си идеали, продиктувани от прословутата борба срещу комунизма. Ако е имало борба, тя е била за да напълнят своя джоб. Не за справедливост, равнопоставеност и човешки права. Някои седесари станаха милионери чрез шумно рекламираната си ''честност'' - плачат за прокурор и затвор, а те тръгнали да философстват по вестниците и Фейсбук.










Ако харесвате книги за разузнаването, ''Господин Никой'' със сигурност ще ви допадне. 
Има и много психология, резултат от натрупан житейски опит.

Предишни публикации в блога