Какво е цензура?

След като Бареков хвали и рекламира предаването “България без цензура”, аз си припомних някои негови действия и похвати, които ме накараха да се замисля той за кое всъщност е – цензурата или против нея? Вече е успял да привлече вниманието на някои известни имена от журналистиката, т.е. явно все още върви номерът “Гръмко и претенциозно заглавие”. Хората в България са дотолкова наивни и слепи, че като заявиш “Аз съм против …”, веднага вярват, забравяйки всички предишни действия на човека, който ги агитира. Често и парите играят огромна роля. Bъзможно е подведените да не са чак толкова подведени, а просто да им е обещано тлъсто възнаграждение. В противен случай, ако българската журналистика наистина се състои от глухонеми зомбита, можем вече да палим свещ и да викаме попа.

Като видях в едно изречение “България без цензура” и Николай Бареков, първата ми мисъл бе “Тук явно ще има зверска цензура”. От една страна е претенциозното заглавие, целящо внушение за недоказуема почтеност, а от друга е известният като ветропоказател човек, обслужващ всяка действаща власт. Последното толкова пъти е било потвърдено, че още сега предсказвам – за следващото правителство Бареков отново ще се извърти, откривайки пропуски и прегрешения на предишното управление, които “не е забелязвал” в продължение на четири години. Hе държа да ме обявите за пророк, месия или медиум. Само обърнете внимание, че ще стане точно така. И не, нямам гадателска дарба. Просто мисля логично и съм достатъчно “злопаметен” за да не забравя прегрешенията на доказани лицемери и лъжци.

Забелязали ли сте, че в България често бъркат цензура и редактиране? Първото е заличаване на дадено мнение или факт с цел да не получи гласност и да не научат хората за него. Няма спор: това е лошо. Докато редактирането е съвсем друго. Знам хора, чиято вулгарна псувня е била редактирана, а те плачат за цензура/!!!!!/. Доста нагло! Никой не е длъжен да търпи простотията. Ако иска да говори на обществено място, длъжен е да спазва правилата. В противен случай заличава разликата между голям форум и махленска седянка. Да споменаваш майки, лели и баби е същото като да пуснеш снимка на полов орган в близък план. Hякой длъжен ли е да го търпи? Подобно е с по-леките обиди от сорта на кретен, боклук и т.н. Tи мнение ли ще изказваш или искаш да обиждаш по-мащабно? Ако е второто, стой си вкъщи и нареждай пред теливизора! Никой не държи да наблюдава демонстрация на дълбоките ти комплекси.

                                                         

Имам достатъчно наблюдения и направо ми се драйфа от лицемерието, лъжата и простотията. Говорим за България, където:

1. Повече от половината население следи отблизо Биг Брадър, но отрича за да не му се смеят …. другите, които го следят отблизо.

2. Знам комунистка, започваща коментар с “Мрете, гербери” и завършваща с “Хора, обичайте се”. Тя била за любовта. Как ли я връзва с “мрете”?

3. Сещам се за блогър, чийто най-солиден аргумент е “мазен педераст-гербераст”, но той …. обичал да спори с доводи и никога не обиждал.

4. Най-големите виртуални хейтъри са учители. Сещате се колко “образоват” учениците.

5. България, където споменаването на Парис Хилтън моментално привлича погледите /сигурно защото не е интересна/, но за да го прикрият, разни “културоведи” я обсипват с обиди – от завист заради парите, известността и красивия й външен вид.

6. Вулгарната псувня наричат градивна критика.

7. Хора обиждат свои приятели от фалшиви профили, което им носи върховна наслада, защото приятелите не подозират откъде им е дошло.

След всичко това редактирането е повече от задължително! А ако успееш да го “объркаш” с цензура, вече имаш всички предпоставки за безкраен спор и обиди – любимото на онези, които “не обичат жълто”.

Едно от основните правила на манипулацията е ” Вземи зрънце истина, забъркай я с планина от лъжи и получаваш правдоподобна смес или най-малкото такава, която дава поле за спор, но нищо не може да се докаже, за да те оборят”. Останалото ще свърши вродената наивност на лековерните хора – казваш, повтаряш и в даден момент все някой започва да вярва или поне остава в публичното пространство с голяма въпросителна и подвеждащото “Ами ако е истина?”

Точно това използва Николай Бареков. Вдига врява, крещи, обижда и настоява да му вярваш без да се замислиш. Още когато не беше натрупал популярност чрез непочтените похвати, гледах негово участие в “Сблъсък”. Дори като име не го знаех, т.е. невъзможно е да съм бил предубеден, но ми направи впечатление, че изобщо не изслушва опонентите си и постоянно ги тормози с крясъци и дюдюкания. Още едно основно правило на манипулацията – когато прекъсваш събеседника, след няколко такива атаки много е вероятно да пропусне важна част от тезата си, а това намалява тежестта на твърденията му.

Днес вече знам какво представлява “журналистът” Николай Бареков, съответно досещам се за “стойността” на “България без цензура”. Да, ще намери последователи, понеже в нашата родина има много хора, вярващи в абсурда:

“Само обидите са истински. Благодарността и признателността са лицемерни. Да харесаш публикация във Фейсбук е гадно. Ако в едно предаване говорят само хубави неща, значи е цензурирано. Истината е в нападките и обвиненията. Не е възможно да си културен човек.”

С цяло сърце съжалявам разсъждаващите по този начин! Очевидно, те са изтъкани от бушуваща злоба и едничката им радост е да обиждат онези, на които завиждат за нещо.

                                                                 

Сещате ли се на кое ще разчита Николай Бареков за да ни убеди, че няма цензура? Hомерът е стар – колкото повече обиди и обвинения излизат, толкова по-често хората ще казват “Щом пуска чак такива жълтини, значи не цензурира” – ето възможност за безкрайна изява на недооценени фантазьори, повярвали на най-манипулативните книги и изострили “детективските си способности” чрез няколко булевардни криминални романчета. Малко зрители и слушатели ще забележат, че никога няма да чуят “Повече от половината население иска оставката на комунистическо-турското правителство”. Да, компроматите ще са само в удобна за Бареков посока.

Ето на това аз му викам истинска цензура! Нещо за името на предаването? Вече казах - елементарно и повърхностно внушение за недоказуема почтеност. Да ви е честита България-та …. без цензура!

Повече тук

А за приликата между Слави Трифонов и Николай Бареков - тук