Господин Никой

Когато бях малък, точно срещу леглото ми имаше библиотека.

Всяка сутрин отваряйки очи, първо виждах заглавията ''Господин Никой'' и ''Няма нищо по-хубаво от лошото време'' - два романа от Богомил Райнов. 

Съдейки по имената на книгите, смятах че авторът е шегаджия с хапливо чувство за хумор - недоволен от нещо и говорещ ''на инат''. Така мислех тогава. 

Във всеки случай не очаквах някога да отворя произведение на Богомил Райнов и дълго време наистина не го направих.

Днес, на 39 години, аз довърших ''Господин Никой'' и съжалявам, че не съм го сторил по-рано. Много ми хареса, което е рядкост за български автор, разказващ измислена история.

След дълги маневри, включващи уволнение от радиото, фалшиво убийство и престой в гръцки затвор, български агент е внедрен в редиците на френския Център - сборище на български емигранти, които финансирани от САЩ, издават списание, чиято насоченост е да прокарва идеята за хубавия капитализъм и лошия комунизъм. 

Отчитайки партийната ориентация на автора и годината на издаване - 1967, - не чудно, че събитията са представени в удобна светлина за комунистическата пропаганда. 

 Има истини и лъжи, но те не се натрапват с нравоучителна настървеност, а и няма какво да се лъжем - във всяка точка на планетата, без значение чии интереси обслужва, политическата пропаганда използва едни и същи похвати.

Допадна ми, че Богомил Райнов споменава неудобни и прикривани истини, характерни за всички хора в някаква степен. 

Например влиянието на секса. Това е важна част от живота на всеки, но някои опитват да ни излъжат, че на тях не влияе. Правят се на пуритани с повод и без повод. Ние обаче знаем: дълбоко в себе си те изпитват същите желания. 

Не е до възпитание, а до хормони - заложено е в природата на човека и нищо не може да го промени. Ако не се интересуваш от секса, има два варианта: или си прекалено стар, или си болен.

Голяма част от романа е заета с отношенията между главният герой Емил Боев и умопомрачителната Франсоаз, с която, естествено, върти любов. Някой ще каже, че в разузнаването трябват други качества, а не външен вид, но това е силно оръжие. Когато заподскачат хормоните, крале и генерали са си казвали ''майчиното мляко''.

Споменават се и други истини, които обикновено остават прикрити в главите на хората: алчност, дребно сметкаджийство, желание да ''подхлъзнеш'' другия. 

 Сигурно сте чували, че всички нации си помагат по други държави и само българите правят ''сечено'' на новодошлите от страх да не заемат мястото им. 

Днешните емигранти казват, че все още е така, а това е много лошо.

Съгласен съм с тезата на Богомил Райнов, че мръсникът остава мръсник навсякъде - без значение в коя държава се е скрил, каква политика проповядва и т.н. Във френския Център стават няколко убийства, продиктувани от алчност и омраза. Има свестни хора, ала други са го ударили на пиянство, чакайки лесните пари от Америка. 

Това показва: част от хората плюят комунистите за да прикрият, че с нищо не се различават от тях. В наши дни го виждаме още по-ясно: повечето десни са бивши леви, но и без партийна книжка са готови на същите мръсотии, стига да им го позволят. 

 Няма нужда да припомням великото доразграбване, наречено синя приватизация, т.е. невъзможно е да повярвам, че СДС държи на лицемерните си идеали, продиктувани от прословутата борба срещу комунизма. Ако е имало борба, тя е била за да напълнят своя джоб. Не за справедливост, равнопоставеност и човешки права. Някои седесари станаха милионери чрез шумно рекламираната си ''честност'' - плачат за прокурор и затвор, а те тръгнали да философстват по вестниците и Фейсбук.

Ако харесвате книги за разузнаването, ''Господин Никой'' със сигурност ще ви допадне. 

Има и много психология, резултат от натрупан житейски опит.

Предишни публикации в блога

Разходка по непознати места
Хомосексуализмът е аномалия
Верният път за България - 2 част