Показват се публикациите с етикет затвор. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет затвор. Показване на всички публикации

понеделник, 25 февруари 2019 г.

Никой няма да промени доброто ми мнение за Бойко Борисов


Когато написах публикацията "Благодаря Ви, г-н Борисов", исках да изразя искрената си благодарност към Бойко Борисов и да я обясня с факти. Това е моя личен блог. Не получавам пари и не гоня рейтинг. Просто споделям моите виждания по някои въпроси. Който изпитва същата потребност, ще ме разбере. За съжаление има и хора, които смятат, че щом не одобряват мнението ми, значи аз нямам право да го изкажа. Направо не е за вярване, че същите се мислят за по-различни от комунистите по времето на Тодор Живков - по подобен начин искат да забранят всяко неудобно мнение.

Публикацията "Благодаря Ви, г-н Борисов" събра повече от две хиляди харесвания по различни групи, което може само да ме радва. Населението явно е съгласно с мен. Харесвам хората, които са способни да изпитват благодарност. Защото неблагодарността е един от най-отвратителните човешки недостатъци - наблюдавам го всеки ден под някаква форма.


На едно място участвах в спор - не точно по основната тема, но за част от постинга. Някакъв адвокат недоволстваше, че приравнявам него и колегите му към престъпниците. Явно не е разбрал, защото изобщо не съм имал такова намерение. Не бих го и помислил, след като любимият ми дядо беше адвокат, пък и аз самият някога мечтаех да го последвам в професията му. Просто споменах онази част от адвокатите, които натрупаха състояние от измъкване на знакови престъпници, и онези от съдиите, които при очевадни доказателства викат "Няма доказателства", след което освобождават криминално проявени лица. Ще ги познаете по това: всеки път, когато някой настоява за справедлива присъда, те надават вой, че им се месят по недопустим начин в работата. Помислете: нима честният човек може да се сърди, че го карат да бъде честен? От такова нещо може да недоволства само мошеникът, на когото пречат да прибира черни куфарчета с пари.


Много преди да се случи аз мечтаех да имаме политик, който безкомпромисно да настоява за справедливи присъди. И то да го прави така, че недобросъвестните магистрати да се стреснат съвсем сериозно. Когато Бойко Борисов и Цветан Цветанов осъществиха на практика тази моя мечта, аз можех само да им благодаря. Убеден съм, много хора са се радвали на това.

Когато корумпираният съдия се почувства застрашен, започва да реве, че му се месят в работата, имало правила и т.н. Той играел по правилата. Напротив, нарушава ги. Хората не разбирали. Ама сериозно ли? Явно и италианските магистрати не разбират, щом дават 20 години затвор на български мафиот, пък тук го пускат, щото .... нямало доказателства. Още кой не разбира? Десетките чуждестранни експерти, които се чудеха на оправдателните присъди и обясняваха, че със същите доказателства в тяхната държава престъпникът би получил минимум 10 години зад решетките. После защо българинът изгуби доверие в съдебната система.  Даже има виц: Кадафи искал да го съдят в България, понеже тук престъпниците винаги получават оправдателна присъда, колкото и да са всеизвестни престъпленията им.


Аз съм разбиращ човек. Бих разбрал, ако даден съдия се страхува за своя живот и за семейството си, затова не може да осъди свиреп бандит.  Окей, дотук нищо лошо. Но той явно не става за съдия. Да подава оставка и на негово място да дойде човек, който ще свърши работа. В противен случай страда цялото общество. Ако няма наказателни присъди за престъпниците, държавата бавно, но сигурно ще потъне, тъй като е безсмислено човек да работи, да  трупа блага, а после някой да му ги открадне. Това не може да продължава вечно. В даден момент ще бъде късно за реакция, затова нека пресечем навреме отровната корупция, която разяжда държавата.

Причината за тази публикация
Благодаря Ви, г-н Борисов

вторник, 24 декември 2013 г.

Манипулации и измислици





От известно време наблюдавам как разни червени другари опитват да ни убедят, че светът уверено върви към комунизъм и лека-полека хората отхвърлят “омразния” капитализъм. Идеята е: видиш ли, 10.11.1989г е голяма грешка. В такъв случай нека припомня няколко факта. Всички ги знаят, но някои удобно ги забравят.




Като пример посочват Швеция. Как няма, нали там стандартът е мечта за почти целия свят и то "благодарение на" ..... комунизма им/!!!/. В днешно време трудно може да се постави ясна граница, но тъй като споменатите другари правят паралел с времето на Тодор Живков, затова да им кажа:

Неуважаеми, преди да развивате познатите локуми, отговорете на следните два въпроса:

1.В Швеция забранен ли е частният бизнес?

Не. Знаете ли, че именно предприемчивите хора дърпат този свят напред? Hо само ако над тях няма крадлива партия, която да ограбва труда им, щото не било хубаво да имаш много пари.

2.В Швеция наказват ли със затвор всеки предприемчив човек, който благодарение на способностите си трупа пачки и съответно става независим?

Питам, защото в България преди 1989г имаше хиляди репресирани точно поради тази причина.

Ето две огромни разлики, които ви лишават от удоволствието да правите абсурдно сравнение между развитите държави и някогашната България, където аз, макар да съм бил дете тогава, помня празните магазини и вечно свършилия хляб.




Същите другари много се кефят и на Китай. Превземали света. Явно не си дават сметка какъв ужас ще настане, ако наистина го превземат. Като приветствате китайските стоки, защо не купувате от тях, а протягате ръка към произведеното на запад? Защото китайското е боклук - това и децата го знаят. Hе само е некачествено, а понякога е и опасно.

Не ми прилагайте номера на дядо ми: хвалеше руското, но още преди 1989г у тях всичко бе обзаведено със западни стоки. Като дете не можех да го разбера, но пораснах и си обясних това странно разминаване между думи и действия. Същото е с всички висши партийни дейци - за пред хората пробутват братушките, но те да вземат – никога.

След като вие самите не харесвате произведеното в комунистическите държави, защо искате ние да го купуваме? Не ви ли е малко неудобно?

Последната дивотия, която чух, е че в някаква бивша съветска република подарявали цял апартамент за всяко ново детe /!!!/. Да го видя, няма да повярвам. Наричат го проект - това е нарицателното за всички популистки глупости, които галят ухото и наивниците вярват, но никога няма да станат факт.

За комунистическите държави е нормално да пpобутват смехории, обаче  лъжата бързо лъсва. Нали помните как "спонтанно" плачеха за Ким Чен Ир  в Северна Корея? Толкова "реалистично", а? Като долнокачествена нискобюджетна холивудска продукция.

Bервам бе, вервам! Само не разбрах защо ми губите времето с фантасмагории?