Господин Никой

Когато бях малък, точно срещу леглото ми имаше библиотека.

Всяка сутрин отваряйки очи, първо виждах заглавията ''Господин Никой'' и ''Няма нищо по-хубаво от лошото време'' - два романа от Богомил Райнов. 

Съдейки по имената на книгите, смятах че авторът е шегаджия с хапливо чувство за хумор - недоволен от нещо и говорещ ''на инат''. Така мислех тогава. 

Във всеки случай не очаквах някога да отворя произведение на Богомил Райнов и дълго време наистина не го направих.

Днес, на 39 години, аз довърших ''Господин Никой'' и съжалявам, че не съм го сторил по-рано. Много ми хареса, което е рядкост за български автор, разказващ измислена история.

След дълги маневри, включващи уволнение от радиото, фалшиво убийство и престой в гръцки затвор, български агент е внедрен в редиците на френския Център - сборище на български емигранти, които финансирани от САЩ, издават списание, чиято насоченост е да прокарва идеята за хубавия капитализъм и лошия комунизъм. 

Отчитайки партийната ориентация на автора и годината на издаване - 1967, - не чудно, че събитията са представени в удобна светлина за комунистическата пропаганда. 

 Има истини и лъжи, но те не се натрапват с нравоучителна настървеност, а и няма какво да се лъжем - във всяка точка на планетата, без значение чии интереси обслужва, политическата пропаганда използва едни и същи похвати.

Допадна ми, че Богомил Райнов споменава неудобни и прикривани истини, характерни за всички хора в някаква степен. 

Например влиянието на секса. Това е важна част от живота на всеки, но някои опитват да ни излъжат, че на тях не влияе. Правят се на пуритани с повод и без повод. Ние обаче знаем: дълбоко в себе си те изпитват същите желания. 

Не е до възпитание, а до хормони - заложено е в природата на човека и нищо не може да го промени. Ако не се интересуваш от секса, има два варианта: или си прекалено стар, или си болен.

Голяма част от романа е заета с отношенията между главният герой Емил Боев и умопомрачителната Франсоаз, с която, естествено, върти любов. Някой ще каже, че в разузнаването трябват други качества, а не външен вид, но това е силно оръжие. Когато заподскачат хормоните, крале и генерали са си казвали ''майчиното мляко''.

Споменават се и други истини, които обикновено остават прикрити в главите на хората: алчност, дребно сметкаджийство, желание да ''подхлъзнеш'' другия. 

 Сигурно сте чували, че всички нации си помагат по други държави и само българите правят ''сечено'' на новодошлите от страх да не заемат мястото им. 

Днешните емигранти казват, че все още е така, а това е много лошо.

Съгласен съм с тезата на Богомил Райнов, че мръсникът остава мръсник навсякъде - без значение в коя държава се е скрил, каква политика проповядва и т.н. Във френския Център стават няколко убийства, продиктувани от алчност и омраза. Има свестни хора, ала други са го ударили на пиянство, чакайки лесните пари от Америка. 

Това показва: част от хората плюят комунистите за да прикрият, че с нищо не се различават от тях. В наши дни го виждаме още по-ясно: повечето десни са бивши леви, но и без партийна книжка са готови на същите мръсотии, стига да им го позволят. 

 Няма нужда да припомням великото доразграбване, наречено синя приватизация, т.е. невъзможно е да повярвам, че СДС държи на лицемерните си идеали, продиктувани от прословутата борба срещу комунизма. Ако е имало борба, тя е била за да напълнят своя джоб. Не за справедливост, равнопоставеност и човешки права. Някои седесари станаха милионери чрез шумно рекламираната си ''честност'' - плачат за прокурор и затвор, а те тръгнали да философстват по вестниците и Фейсбук.

Ако харесвате книги за разузнаването, ''Господин Никой'' със сигурност ще ви допадне. 

Има и много психология, резултат от натрупан житейски опит.

Предишни публикации в блога

Разходка по непознати места
Хомосексуализмът е аномалия
Верният път за България - 2 част

Неприятни спомени за комунизма

В последно време червеният електорат намалява с бързи темпове и може би това кара другарите да стават все по-нагли в лъжите си.

Явно опитват да компенсират стопяването на бойните редици. 

Чух такива невероятни лъжи, че първоначално помислих някои от тях за майтап, но не - твърдяха ги съвсем сериозно. 

Няма как да запомня всичко, затова ще опиша само онова, което се сетя. 

Cъс сигурност ще бъде от полза за днешните младежи - да помнят, че комунизмът никога, ама никога не трябва да се завръща, понеже е чудовищно зло.

Прочетете това

Преди 1989г хората живеели в апартаменти от по 150 квадрата, които забележете - стрували по 4-5 хиляди лева! Като вземем предвид, че почти всички работели за заплати от 500лв нагоре, значи на никой не му е било проблем да пазарува мезонети, все едно купува хляб.

Онзи, който го твърди, явно забравя, че все още има прекалено много очевидци и не може да дрънка глупости на килограм. По онова време повечето хора не знаеха какво е мезонет - дори като дума почти никой не го беше чувал.

В 3-6 клас седях на един чин със сина на шофьора на много известен големец – няма да му кажа името, но всички го знаят, защото беше от най-приближените на Тодор Живков – от същия ранг като Петър Младенов и Андрей Луканов. Първия път, когато му отидох на гости, не можах да повярвам – не бях виждал апартамент на два етажа. Като се качваше по стълбите, мислех че отива при съседите. Едва по-късно разбрах: наричали го мезонет. Tакова изключение беше! А някакъв ще разправя, че хората масово живеели в огромни апартаменти! Ако е така, къде са? Повечето от днешните са построени след 1989г, а по-старите са ограничен брой – колкото за висшата номенклатура. Просто няма как да се изпарят. Следователно не е имало такива.

Лъжа е и цената. Никога апартаментите не са вървели по 4 000 – 5000лв Все пак нали става дума за някаква постройка, а не за сламена колиба.

Да не говорим за заплатите. Повечето хора получаваха между 150 и 200лв До към 300-350 стигаха тези на ръководните постове. В милицията скачаха до 400 – всяка диктатура се грижи за репресивния апарат. В армията може да са получавали повече, защото както знаем, във всички комунистически държави военните са на почит – нали постоянно мислят за войни и революции /без да се смятат за кръвожадни/.

Ако изключим висшата номенклатура и армията, повече от 400лв се получаваха само на места, където е опасно за здравето. Например в Кремиковци – затова там никой не е доживял 50 години. Моя позната разказваше за цеха, където майка й е работила 25 години. Bеднъж влязла и точно след няколко секунди усетила някакъв прах да скърца между зъбите й. Представяте ли си това да го вдишвате в продължение на 25 години? Ето защо майката на моята позната почина от рак на 46. Tака се печелеха повече от 400лв – нямаше друг начин.

                                                               

Абсолютен мит са пълните магазини по байтошово време. Имаше колкото да не умреш от глад, а и за него понякога се чакаше. Може да съм бил малък, но помня, че са ме изпращали на пазар и съм се връщал с думите “Хлябът и млякото пак са свършили”. Hикой не може да го заличи от паметта ми – колкото и да лъжат разни, че магазините “преливали от стока”. Дрън-дрън! Преливали са само розовите им фантазии.

Опитаха да ми излизат с нечестния номер, че съм бил малък. Да, ама точно заради това спомените ми са чисти и неподправени – без идеологии и политика. Много добре помня, че веднага след 1989г започнах да се чудя: защо хлябът вече не свършва, защо магазините работят и през уикенда, т.е. можеш в неделя да ядеш мек хляб вместо “тухлата” от петък.

За екстри няма да задълбавам. Банани и портокали имаше само преди Коледа. Днешните младежи изобщо не могат да си представят, но ние го смятахме за напълно нормално и дори неизбежно. Pадвахме се на най-обикновен сметанов сладолед и дъвки “Идеал”, които днес вероятно биха предизвикали погнуса.

Скоро си говорехме с една девойка на тази тема. През цялото време тя клатеше глава и повтаряше “Добре, че не съм била родена!”

Разказах й например за училището, което тогава беше много по-различно. Учителите имаха абсолютна власт и поради това някои от тях злоупотребяваха. Знам десетки случаи на умишлен тормоз, а детето не смееше да се оплаче дори на родителите си. Пък и да го направи, те не можеха да му помогнат с нищо, понеже по правило учителят винаги беше прав, а ученикът – виновен.

Да не споменавам големия ужас – намалено поведение. Hе знам дали все още съществува, но не съм забелязал някой да е особено притеснен. А тогава беше страхотия – намалят ли ти поведението, все едно са те белязали с нещо на челото.

Днес всички сме свикнали с каква ли не техника. Преди 1989г нямаше нищо подобно. Pадвахме се на уредба “Респром” - толкова скапана, че не можеше да извърти касетата до края. Имахме два телевизора – Рубин 714 и Електрон. Вторият минаваше за “тежкарски”, но и двата "блестяха" c една и съща неприятна особеност – ловеше те ток от копчето за включване/изключване. Неприятно, а? На някой да му се е случвало скоро? На мен не. Дистанционно ли? Тогава нямаше такива екстри.

Нещо, което днес звучи абсурдно – за всякаква техника се чакаше дълго. Cега за един час можеш да имаш чисто нов мобилен телефон, но тогава за скапан аналогов дуплекс чакахме години наред. И какво получаваш, ако изобщо го получиш /някои ги огря чак след 1989г/? Аналоговата връзка е толкова скапана, че чуваш човека отсреща, сякаш е до излитащ самолет. Дуплекс означава, че връзката не е само твоя, а и на някой съсед, който докато говори, ти не можеш да набираш. Cещате се колко “имаш телефон”, ако си вързан към приказливец и той почти не пуска слушалката.

За автомобил беше още по-зле. Години наред събираш пари, после чакаш още толкова и ако имаш късмет, можеш да получиш колата, когато си в пенсионерска възраст и внуците да се радват, че дядо ги вози. Говорим не за Мерцедес, а за нищо и никакъв Москвич. Да се возиш в такъв автомобил е истинско приключение и цяла нова тема, която ще развия друт път. Сега само ще спомена, че повечето днешни девойки биха се обидили, ако опиташ да ги закараш на вечеря с такова “чудо на техниката”.

                                                               

Да напомням ли колко неща бяха забранени или изобщо не знахме за съществуването им, тъй като Желязната завеса ги криеше от нас?

Рок групите бяха табу. Ако докопаш някоя касета от приятел, моментално ставаш подозрителен. Винаги се намираше “добронамерен” съсед, който да те натопи – тогава доносничеството беше издигнато в култ. На дънките се гледаше с лошо око, затова не ги продаваха. Ако някой вземеше от Кореком или чрез приятелско-роднински връзки, останалите го зяпаха  с открита  завист – сещате се, че отново идваше време за доносничество.

Всичко беше под тотален контрол. Да, точно като в Биг Брадър, но без камерите.

Ако някой пробва да ви говори хубави неща за комунизма, просто го попитайте “Щом на хората им е харесвало, защо са застрелвали бегълците на границата? И защо изобщо е имало бегълци? Кой бяга от хубавото?” Ще видите, че не може да даде задоволителен отговор.

Ако са верни комунистическите лъжи, тогава не само никой не би напуснал България, но и чужденците щяха да идват. Вместо това излизането в чужбина беше забранено, а граничaрите - инструктирани, че е техен дълг да застрелят човек, опитващ да премине границата нелегално. По чия вина се е стигало до нелегално преминаване? Един неосъждан човек би трябвало да пътува свободно. Да, ама така е при демокрацията. Hе и при диктатура. Комунистите знаят много добре, че е абсурдно да те спират, но се правят на луди.

Представяте ли си? Бяха отнели на хората дори правото им да избират къде да живеят! Налагаше им се, защото никой не би останал тук при онези условия. Ето защо веднага след 1989г хората масово заминаха по други държави – бягаха от комунизма. Което не пречи на червени кретени да лъжат, че видите ли, уплашила ги демокрацията. Преди това стояли тук по собствено желание – да, “доброволно”, ама с пистолет опрян в челото.

Кой би живял доброволно в държава, където заради донос от недоволна съседкa могат да те вкарат в концентрационен лагер и там да изгниеш? Или просто заради един политически виц. Ето го  най-страшното – хиляди съсипани семейства и животи. Всичко това е записано с големи кървави букви на сметката на червените убийци. Техните врагове, фашистите, може да са убивали, но чужденци и по време на война. Докато комунягите са го правили със свои сънародници, в мирно време и на всичкото отгоре са се представяли за “носители на мир и любов”. Cами помислете кои са по-голямото и ненормално зло.

Човек оценява истински Свободата, когато я няма. Днешните младежи са свикнали с нея и изобщо не подозират какво означава да им липсва. Пазете я, защото без нея всичко друго губи смисъл!

.....................................................................................

Най-безумните социалистически лозунги

Кога смяташе Путин да анексира България?

Манипулации и измислици

От известно време наблюдавам как разни червени другари опитват да ни убедят, че светът уверено върви към комунизъм и лека-полека хората отхвърлят “омразния” капитализъм. Идеята е: видиш ли, 10.11.1989г е голяма грешка. В такъв случай нека припомня няколко факта. Всички ги знаят, но някои удобно ги забравят.

Като пример посочват Швеция. Как няма, нали там стандартът е мечта за почти целия свят и то "благодарение на" ..... комунизма им/!!!/. В днешно време трудно може да се постави ясна граница, но тъй като споменатите другари правят паралел с времето на Тодор Живков, затова да им кажа:

Неуважаеми, преди да развивате познатите локуми, отговорете на следните два въпроса:

1.В Швеция забранен ли е частният бизнес?

Не. Знаете ли, че именно предприемчивите хора дърпат този свят напред? Hо само ако над тях няма крадлива партия, която да ограбва труда им, щото не било хубаво да имаш много пари.

2.В Швеция наказват ли със затвор всеки предприемчив човек, който благодарение на способностите си трупа пачки и съответно става независим?

Питам, защото в България преди 1989г имаше хиляди репресирани точно поради тази причина.

Ето две огромни разлики, които ви лишават от удоволствието да правите абсурдно сравнение между развитите държави и някогашната България, където аз, макар да съм бил дете тогава, помня празните магазини и вечно свършилия хляб.

Същите другари много се кефят и на Китай. Превземали света. Явно не си дават сметка какъв ужас ще настане, ако наистина го превземат. Като приветствате китайските стоки, защо не купувате от тях, а протягате ръка към произведеното на запад? Защото китайското е боклук - това и децата го знаят. Hе само е некачествено, а понякога е и опасно.

Не ми прилагайте номера на дядо ми: хвалеше руското, но още преди 1989г у тях всичко бе обзаведено със западни стоки. Като дете не можех да го разбера, но пораснах и си обясних това странно разминаване между думи и действия. Същото е с всички висши партийни дейци - за пред хората пробутват братушките, но те да вземат – никога.

След като вие самите не харесвате произведеното в комунистическите държави, защо искате ние да го купуваме? Не ви ли е малко неудобно?

Последната дивотия, която чух, е че в някаква бивша съветска република подарявали цял апартамент за всяко ново детe /!!!/. Да го видя, няма да повярвам. Наричат го проект - това е нарицателното за всички популистки глупости, които галят ухото и наивниците вярват, но никога няма да станат факт.

За комунистическите държави е нормално да пpобутват смехории, обаче  лъжата бързо лъсва. Нали помните как "спонтанно" плачеха за Ким Чен Ир  в Северна Корея? Толкова "реалистично", а? Като долнокачествена нискобюджетна холивудска продукция.

Bервам бе, вервам! Само не разбрах защо ми губите времето с фантасмагории?