Този откъс от книгата на Игор Бунич е по повод свиканото от Сталин съвещание на висшия команден състав на РККА - абревиатура на Рабоче-крестьянская красная армия или Работническо-селска червена армия през 1940 година. Според автора, по това време е в ход ускорената реализация на плана "Буря", предвиждащ удар в тила на Германия, докато Хитлер воюва с Англия, а по-нататък победоносният марш да продължи в цяла Европа. Присъстващите, усетили настроенията на вожда срещу свързочните войски и отбраната, говорят единствено за настъпление. Единствено Мерецков в по-завоалиран вид, си позволява да говори за отбрана.
Само една година по-късно - 22 юни 1941-а година, Хитлер напада СССР. Ето и съдбата на изказалите се:
"По думите на самия Мерецков, той, слизайки от трибуната, усеща около себе си пустота. В почивката много от колегите му дори се страхуват да отидат при него.
Съвещанието продължава. Идва времето за основните доклади. Маршалите и генералите, които са висшето военно ръководство на огромната, милитаризирана до абсурд, нещастна страна, с блеснали ордени "Ленин" и "Бойното Червено знаме" на рубашките може искрено да да са предполагали, че решават съдбата на света за много десетилетия напред, без да усещат нищо за собствените си съдби.
Една от великите милости, дадени ни от Твореца, е тази, че ние нищо предварително не знаем за съдбата си. Още повече, не знаем за края си...
На мнозина от присъстващите на съвещанието им остава да живеят в най-добрия случай по-малко от година.
......
Върху самия Мерецков, пребит до смърт, ще уринират пазачите, за да изтръгнат признание от него за шпионаж в полза на Англия, а на първия, който влиза в прения, генерал инспектор от пехотата на Червената армия генерал-лейтенант Андрей Смирнов, е съдено да загине през октомври 1941 година в никому неизвестното досега село Поповка, където напълно е унищожена неговата 18-а армия.
Почти съвпада с гибелта на Смирнов и разстрелът на другия участвал в разискванията генерал - два пъти героят на Съветския съюз Яков Смушкевич.
В странна автомобилна катастрофа ще загине и следващият изказващ се: заместник-командващият войските на Московския военен окръг генерал-лейтенант Иван Захаркин.
Само след седем месеца ще попадне в плен, а след това в ГУЛАГ командващият 6-а армия на Киевския ОВО генерал-лейтенант Иван Музиченко, който критикува в споровете отбранителните настроения в армията.
На 26 юни вече ще се наложи да се застреля корпусният комисар Николай Вашугин - член на военния съвет на Киевския специален ВО, който разказва на събралите се за случаите на антисъветска пропаганда във войската и други интриги на чуждите разузнавания, които разлагат дисциплината.
Плен и последвал затвор чакат и командващия 4-и механизиран корпус генерал Михаил Потапов, който в разискванията ратува за създаване на още по-крупни танкови съединения.
Плен и безсмъртна слава на най-голям предател в историята очакват и следващия изказал се в обсъжданията - вече познатия ни командир на 99-а стрелкова дивизия генерал Андрей Власов.
Затвор, съд, разжалване и дълъг лагерен срок очакват командващия на войските на огромния Сибирски военен окръг генерал-лейтенант Степан Калинин, който критикува отбраната и признава само настъплението.
През юли 1941 година съд и разстрел чакат поредния изказващ се на обсъжданията генералВладимир Климовски - началник-щаб на Западния специален военен окръг.
Само след два месеца арест и разстрел чакат и изказалия се след Климовски генерал-полковникГригорий Щерн, командващ войските на Далекоизточния фронт.
Арест и разстрел чакат и следващия изказал се - генерал-лейтенант Николай Клич - засега още началник на артилерията на Далекоизточния фронт.
По-щастлива смърт в бой при опит да изведе от обкръжението остатъците от своята разгромена 33-а армия чака следващия изказал се генерал-лейтенант Михаил Ефремов, засега командващ Закавказкия военен окръг.
Небивал разгром на поверените му части на Северозападния фронт, спасение като по чудо от немски плен и сталинско възмездие наред с вечен позор чакат изказалия се след Ефремов генерал-лейтенантФьодор Кузнецов, който засега командва войските на Северокавказкия военен окръг.
Арест и разстрел чакат и изказалия се след Кузнецов прочутия маршал Григорий Кулик - ветеран от Първа конна армия, сталински любимец (на сегашния етап), заместник-народен комисар по отбраната и началник на главното артилерийско управление на РККА. Без да подозира своето бъдеще, засега той е най-известната личност в армията, благодарение на опърничавостта и грубостта си, а също и на изказвания от типа: "Мините са оръжие със слаб трус", "Автоматът е оръжие на гангстерите и полицията".
Плен и смърт в немски комцлагер чакат и следващия изказал се - генерал-лейтенант Филип Ершаков, командващ Уралския военен окръг.
Арест, издевателства и дълъг затвор чакат и следващия изказващ се: генералът от ВВС Александър Новиков (бъдещ маршал от авиацията и два пъти герой на Съветския съюз, което не попречва на никого да го бият по време на разпитите).
Но никой от тях още не знае това.
Засега те, позирайки със значимостта си, важно обсъждат оптимални методи за въплъщаване в живота на гениалните планове на другаря Сталин, вдъхновено се готвят да пуснат в месомелачката цялата страна, включително и самите себе си, създадена със съвместните усилия на болното въображение на Ленин и углавния практицизъм на другаря Сталин.
Из "Капанът на Сталин", Игор Бунич
.....................................
Статията е от блога на Ангелина Пискова,
журналист от БНР
<
<
Няма коментари:
Публикуване на коментар