За четвърта поредна година списание "Forbes" обяви Владимир Путин за най-влиятелна личност в света.
За четвърта поредна година русофилите забравиха,
че "най-влиятелна" не означава "най-полезна".
За сравнение: Хитлер също е бил номер 1 в същата класация.
Това направи ли го по-добър?
Oще нещо:
който и да е на върха в Русия, ще бъде сред влиятелните личности.
Все пак това е най-голямата държава, притежава ядрено оръжие и силна армия. Идиот да сложат начело, при всички положения ще присъства в първата десетка на "Форбс".
Сред кои да избират? Много ясно, че сред лидерите на най-големите държави плюс някой писател, журналист или бизнесмен. Тук не бориш милиони, а точно обратното: кръгът е много стеснен.
Ако Путин има поне малко мозък, значи е наясно, че американците просто му се подмазват.
Да не забравяме също, че голяма част от аудиторията на "Forbes" се състои от руснаци, чиито пари трябва да бъдат прибрани, когато купят списанието. А те със сигурност ще го купят - не само да прочетат, а и за да го запазят за бъдещите поколения като колекционерски бисер.
Та май не е толкова чудно, че са избрали точно Путин, и обяснението съвсем не е в "извънземните му качества".
Пък разни червени избиратели по любимия си раболепен начин започнаха да ръкопляскат, викайки "Нали ви казвахме". Прав им път!
Щом сами са решили да се хващат на медийни трикове, после никой няма да е виновен за житейските им неуспехи.
Гледайки предаване на Слави Трифонов, всеки път си припомням колко често този човек се извърта според посоката на вятъра. Първо хвали всяко ново правителство, а към края на мандата обръща “плочата” и това съсвсем “случайно” съвпада с обществените настроения. Има ли недоволство – обосновано или не - Трифонов задължително е солидарен. Този лесен за използване похват винаги го държи в поза “Говорител на нацията” и задължително носи дивиденти –рейтингови, социални финансови … Допълнително помага склонността на българинa да вярва дори на най-изпечения лъжец, стига да говори удобни и приятни словоблудства. Какво да правиш – балкански нрави!
Слави Трифонов знае много добре кое е актуално за момента и с точността и бързината на хрътка успява да го оползотвори. Hа която и страна да се обърне, винаги намира сподвижници – тук помага изкуственото разединение на българите, т.е. дори най-шантавата позиция има своите фенове.
Признавам, бива го да се нагажда според моментната ситуация. Hормално е, след като с това вади хляба си толкова години. И то какъв хляб – за милиони!
Без да търся умишлено асоциация, един ден забелязх, че ми хрумват същите мисли, докато гледам Николай Бареков. Повратливост, нагаждане, слугуване – всичко в полза на който плаща и който е на власт. С цялата претенциозност и самочувствие. Mаксимална врява, целяща да заглуши неудобни въпроси. Cветкавично избягване на стряскащо-компрометиращото “A вчера говореше обратното” и т.н.
Последната безсрамна лъжа, пласирана от тези двама “честни” българи, е: пенсионери и цигани гласуват предимно за ГЕРБ. Tова вече минава всякакви граници! Bсички знаят, че пенсионерите и циганите са най-стабилните гласоподаватели на БСП и ДПС. Ако някой не е наясно с въпроса, ще му припомня: тези две групи са съществували преди създаването на ГЕРБ - тогава пак са гласували и е имало подобни подмятания. Е, преди влизането на Борисов в политиката за кого са си давали гласа пенсионерите и циганите?
Освен това нека напомня, че по-голямата част от младите хора клони твърдо вдясно. Тогава кой вкара БСП в Парламента? Hе е нужно да си в центъра на събитията, за да знаеш това-онова. Понякога е достатъчно да помислиш логично.
Няма да изпадам в подробности. Посочих само приликите между Слави Трифонов и Николай Бареков в общ план.
Този откъс от книгата на Игор Бунич е по повод свиканото от Сталин съвещание на висшия команден състав на РККА - абревиатура на Рабоче-крестьянская красная армия или Работническо-селска червена армия през 1940 година. Според автора, по това време е в ход ускорената реализация на плана "Буря", предвиждащ удар в тила на Германия, докато Хитлер воюва с Англия, а по-нататък победоносният марш да продължи в цяла Европа. Присъстващите, усетили настроенията на вожда срещу свързочните войски и отбраната, говорят единствено за настъпление. Единствено Мерецков в по-завоалиран вид, си позволява да говори за отбрана.
Само една година по-късно - 22 юни 1941-а година, Хитлер напада СССР. Ето и съдбата на изказалите се:
"По думите на самия Мерецков, той, слизайки от трибуната, усеща около себе си пустота. В почивката много от колегите му дори се страхуват да отидат при него.
Съвещанието продължава. Идва времето за основните доклади. Маршалите и генералите, които са висшето военно ръководство на огромната, милитаризирана до абсурд, нещастна страна, с блеснали ордени "Ленин" и "Бойното Червено знаме" на рубашките може искрено да да са предполагали, че решават съдбата на света за много десетилетия напред, без да усещат нищо за собствените си съдби.
Една от великите милости, дадени ни от Твореца, е тази, че ние нищо предварително не знаем за съдбата си. Още повече, не знаем за края си...
На мнозина от присъстващите на съвещанието им остава да живеят в най-добрия случай по-малко от година.
......
Върху самия Мерецков, пребит до смърт, ще уринират пазачите, за да изтръгнат признание от него за шпионаж в полза на Англия, а на първия, който влиза в прения, генерал инспектор от пехотата на Червената армия генерал-лейтенант Андрей Смирнов, е съдено да загине през октомври 1941 година в никому неизвестното досега село Поповка, където напълно е унищожена неговата 18-а армия.
Почти съвпада с гибелта на Смирнов и разстрелът на другия участвал в разискванията генерал - два пъти героят на Съветския съюз Яков Смушкевич.
В странна автомобилна катастрофа ще загине и следващият изказващ се: заместник-командващият войските на Московския военен окръг генерал-лейтенант Иван Захаркин.
Само след седем месеца ще попадне в плен, а след това в ГУЛАГ командващият 6-а армия на Киевския ОВО генерал-лейтенант Иван Музиченко, който критикува в споровете отбранителните настроения в армията.
На 26 юни вече ще се наложи да се застреля корпусният комисар Николай Вашугин - член на военния съвет на Киевския специален ВО, който разказва на събралите се за случаите на антисъветска пропаганда във войската и други интриги на чуждите разузнавания, които разлагат дисциплината.
Плен и последвал затвор чакат и командващия 4-и механизиран корпус генерал Михаил Потапов, който в разискванията ратува за създаване на още по-крупни танкови съединения.
Плен и безсмъртна слава на най-голям предател в историята очакват и следващия изказал се в обсъжданията - вече познатия ни командир на 99-а стрелкова дивизия генерал Андрей Власов.
Затвор, съд, разжалване и дълъг лагерен срок очакват командващия на войските на огромния Сибирски военен окръг генерал-лейтенант Степан Калинин, който критикува отбраната и признава само настъплението.
През юли 1941 година съд и разстрел чакат поредния изказващ се на обсъжданията генералВладимир Климовски - началник-щаб на Западния специален военен окръг.
Само след два месеца арест и разстрел чакат и изказалия се след Климовски генерал-полковникГригорий Щерн, командващ войските на Далекоизточния фронт.
Арест и разстрел чакат и следващия изказал се - генерал-лейтенант Николай Клич - засега още началник на артилерията на Далекоизточния фронт.
По-щастлива смърт в бой при опит да изведе от обкръжението остатъците от своята разгромена 33-а армия чака следващия изказал се генерал-лейтенант Михаил Ефремов, засега командващ Закавказкия военен окръг.
Небивал разгром на поверените му части на Северозападния фронт, спасение като по чудо от немски плен и сталинско възмездие наред с вечен позор чакат изказалия се след Ефремов генерал-лейтенантФьодор Кузнецов, който засега командва войските на Северокавказкия военен окръг.
Арест и разстрел чакат и изказалия се след Кузнецов прочутия маршал Григорий Кулик - ветеран от Първа конна армия, сталински любимец (на сегашния етап), заместник-народен комисар по отбраната и началник на главното артилерийско управление на РККА. Без да подозира своето бъдеще, засега той е най-известната личност в армията, благодарение на опърничавостта и грубостта си, а също и на изказвания от типа: "Мините са оръжие със слаб трус", "Автоматът е оръжие на гангстерите и полицията".
Плен и смърт в немски комцлагер чакат и следващия изказал се - генерал-лейтенант Филип Ершаков, командващ Уралския военен окръг.
Арест, издевателства и дълъг затвор чакат и следващия изказващ се: генералът от ВВС Александър Новиков (бъдещ маршал от авиацията и два пъти герой на Съветския съюз, което не попречва на никого да го бият по време на разпитите).
Но никой от тях още не знае това.
Засега те, позирайки със значимостта си, важно обсъждат оптимални методи за въплъщаване в живота на гениалните планове на другаря Сталин, вдъхновено се готвят да пуснат в месомелачката цялата страна, включително и самите себе си, създадена със съвместните усилия на болното въображение на Ленин и углавния практицизъм на другаря Сталин.
Понякога замисляте ли се доколко реален е животът ви? Имам предвид като разсъждения, мнения и действия, които пряко влияят на събитията около вас. Според мен абсолютно всички хора се самозалъгват в някаква степен, по определени въпроси. Не е задължително да го правят с престъпни намерения, нито пък да го осъзнават. Обикновено става неволно – защото така им изнася, по-удобно е, по-лесно, понякога спестява неприятности и дори ги издига в очите на околните.
Направленията са безброй. Да вземем политиката.
1. Комунистите плачат за “едно време” – цените били ниски. Забравят, че тогавашните ниски цени плащаме и до днес. Удобно пропускат хилядите репресирани, което е повече от необяснимо. Пука ли ти за нЕк’ви сметки, след като още днес може да те приберат, защото примерно съседката е писала напълно измислен донос, продиктуван от ревността й че обръщаш повече внимание на друга съседка – знам такива случаи, та не ми викайте “Не е възможно”?
2. Костовистите говорят за идолопоклонничество, въпреки че точно те са символ на същото. Бива безгрешен Командир, бива, но все някога трябва да изразиш несъгласие. Виждали ли сте костовист да направи дори дребна, критична забележка по отношение на Иван Костов? Не, нали? Подобно на комунистите, забравят приватизацията, при която печеливши предприятия бяха раздадени на свои хора срещу жълти стотинки и днес са опустошени бараки. След като си прецакал всички възможни извори, откъде ще дойдат парите за хазната, т.е. за майчинство, пенсионери и т.н. Ама знаеш да искаш, нали?! Намираш за нормално твоите партийни другари да хвърлят луди пари за скъпи клипове, но смяташ, че е досадно да виждаш Борисов върху пакетчета захар, т.е. най-евтиното. Искаш ли пак да ми заговориш за сбъркано мислене?!
Много хора се излъгаха в Костов, включително аз. По-умните отчетоха гафовете му и го заклеймиха. Но по-тъпите до днес го възхваляват, отричайки всеизвестните нередности. На това викам идолопоклонничество – според речниковото значение.
От много страни обвиняват Цветан Цветанов –били пострадали хора. Най-отговорно твърдя, че няма невинен човек, който да е получил незаслужено наказание по нареждане лично от вътрешния министър. Ако трябва, пак прочетете предното изречение – буква по буква - за да го разберете и да няма недоразумения. Важно е да схванете точния смисъл, понеже възможните подробности са безброй. Обяснявам:
1. Вероятно има хора, пострадали от някой регионален герберски шеф. Това няма нищо общо с Цветанов. Абсурдно е да прехвърлят всяка въздишка върху неговия гръб. За пореден път напомням – няма човек, който да бъде едновременно на много места. Хората не знаят какво правят собствените им деца, следователно не е честно да го изискват от други.
Веднъж ми обясняваха: искали да направят еди какво си, но им намекнали да се въздържат. Значи имало “репресии”. Първо, намекване не означава забрана. Не са те хванали за гушата, нали? В крайна сметка ти решаваш. Второ, по каква абсурдна логика свързваш делата на някакво местно величие с премиер или министър? Сериозно и вярваш, че контролират всичко и на секундата? Че то ако беше възможно, никой нямаше да прави местни организации, нито да има списъци с кандидати за народни представители. Щяхме да гласуваме само за премиер-президент - една длъжност – и този човек щеше да живее в стая, пълна с телефони и компютри, контролирайки всеки стон и блян в държавата. Опитай да си го представиш и после пак кажи, че е възможно!
2. Почти всеки българин би заклеймил нередна постъпка, ако е извършена от враг, но направи ли я приятел, тогава са склонни да го оправдаят. Точно на това викат двоен стандарт. И никак не е честно, обективно, справедливо.
Да не говорим за пробутването на невярна информация, поради което лесно намираш заблудени съмишленици. “Аз това-онова, съвсем честно …… а те ми сложиха белезници”. И умишлено пропуска магариите, извършени от него. Знам такива хора – заслужават не 10, а 100 години затвор, обаче се правят на “жертви”. Cигурен съм, че и вие познавате този сорт тарикати. Те винаги имат по някой роднина и приятел, представящ ги за “много честни” /щото ми е роднина/ и плюещи по-лошата полиция, която безсрамно е свършила работата си, прибирайки ги напълно заслужено.
Този номер ще минава, докато съществува приказката “Приятел ми е все пак. Трябва да го защитя”. Може да ти е близък, но това не го прави честен човек. Знам как звучи, обаче нима е по-правилно да се самозалъгваш? Тази грешка е толкова разпространена, че не вярвам някога да бъде поправена. Помнете: дори най-долната отрепка в престъпния свят има роднини и приятели, които да обвинят полицията! Следователно това не може да е фактор.
Помислете: от 1989г насам никой не е нагъвал знакови престъпници, както го направи Цветан Цветанов. Tакава дейност заслужава благодарност, а не обиди. Преди да искате съд за него, имайте предвид, че някой ден може да отвлекат вашето дете и тогава завинаги ще забравите думата “полицейщина”. Ще сте готови да целувате полицейски ръце и крака, дори за Държавна сигурност ще мечтаете ….. само и само детето да е отново до вас. Не подценявайте тaзи вероятност! Ако всеки гамен може да съди вътрешния министър заради мачкането на мафиотски глави, това ще е знак и дори стимул за организираната престъпност да прaви каквото поиска. Жертвите ще са неизброими. Hе го забравяйте и не чакайте вие лично да пострадате от мафията, за да го осъзнаете!
Факт ли е, че разбиха групата на Наглите? Да. Получиха ли поздравления и благодарност по форумите? Не. Даже заформиха фронт за защита на тези терористи. Cъщото се случи, когато отвлякоха детето на Брендо. Някой припомни ли, че е знакова фигура от подземния свят? Как бе, на кой ли му пука? Даже чух дивотии в обратната посока. Борисов и Цветанов искали да му затворят устата, затова отвлекли детето. Брендо бил казал така. Няма да питам на кого и кога го каза от италианския затвор, че ще стане много сложно за доразвиване на фантазиите. Достатъчно лудо е самото твърдение. Заради подобни гнусотии по нормалните държави водят дела за клевета и ги печелят без проблем. Hо не и в България. Tочно това ни прави страна от Третия свят и точно това е чалга в политиката.
Обвиняват Цветанов за подслушвания, но когато е подслушван гербер, тогава никой не говори за присъди. Само ръкопляскат. На всички такива задавам въпроса “Прости ми объркването, ама не разбрах: ти против или за подслушването си?” Май за двете, а? Зависи кой е жертвата. Айде, пък следващия път дано си научил значението на думи като обективност и принципи.
Имало доказателства за незаконни подслушвания. Къде са? Те сами били признали. Кой, бе!?
Гледахте ли прочутото гостуване на Мирослав Найденов в Нова телевизия? Аз го гледах и не видях нито едно доказателство. Думите му бяха “Шегувахме се, че ни подслушват. Понякога оставяхме телефоните в други помещения”. Останалите твърдят същото. Tова ли са доказателства? Tа те самите не са сигурни дали е било така! Просто съмнения, продиктувани от постоянните интриги в държавата. Cещате ли се каква стойност има това в съда? Никаква! И не може да бъде друго. Докъде ще стигнем, ако съмненията и сънищата на всеки параноик придобият формата на доказателства? Hаправо трябва да закрием държавата. Значи гранатомет не беше достатъчно доказателство, обаче нЕк’ви с нищо неподкрепени съмнения са направо “неразбиваеми”! Ама вие сериозно ли сте чак толкова луди?!
Кое би било доказателство за извършено подслушване? Hапример флашка. Опааа! Срещу кого са всички флашки, излезли досега? Точно така – срещу ГЕРБ. Значи техен противник го е правил. И какво още? Премиерът е бил подслушван без разрешението на вътрешния министър – това за онези, които смятат, че не е възможно без заповед от най-високо място. Е, явно е възможно, колкото и невероятно да звучи. Разполагаме с неопровержими доказателства – флашки. Ето за какво има реално основание да започне разследване и съответно дело. Защо не го искате? Толкова ли мразите фактите? Забравете партиите и потърсете само Чистата Истина – тя няма партийна украса! Във ваш интерес е.
Нали няма да кажете, че сами са наредили собственото си подслушване. Всъщност защо да не го кажете? И по-големи дивотии съм чувал.
Не е за вярване, че трябва да го обяснявам, но ето: всеки може да извърши подслушване, стига да има необходимите контакти. Запомнете: не го правят само специализираните служби! Hе знам откъде дойде тази наивност, че подслушванията задължително са свързани с МВР, оттам и с министъра. Та това е просто техника – с нея разполага и мафията. Има и компрометиращи записи, с които знакови престъпници се “държат” един друг. Същото важи за политици и бизнесмени. Как стигнахте до безумното заключение, че само МВР подслушва!?!! Все едно да твърдиш, че с оръжия разполагат само полицаи и военни. Има и използва всеки, който извади парите за да ги купи. Не мога да повярвам, че се налага да обяснявам чак толкова елементарни неща! Честно ви казвам, понякога се чудя в кой свят живеете.
Когато видях предложението за вербуване на Бойко Борисов, не очаквах това да се превърне в масова истерия. Няма логика – не е нещо, което заслужава да бъде обсъждано и не виждам причина да му се обръща внимание. Да, ама се излъгах! Изборите идват и Голямото Смукане от Пръстите започна … Какво имаме? Едно обикновено предложение, което ако не е фалшиво, би могло да е просто документ, създаден без участието на Борисов. Естествено, никой не разгледа тази вероятност, защото целта е да стане скандал. Слабите умове веднага приеха вербовката за факт и бързо направиха абсурдната асоциация с Държавна сигурност. На тази основа хората продължават да мислят, че помощта за полицията е нещо лошо. Явно трябва да им се обясни: сама по себе си Държавна сигурност не е престъпна организация. Лошото беше, че преди 1989г принуждаваха хората да доносничат едни срещу други. Ето го проблемът от комунистическо време! А не че се бори срещу престъпността, което всъщност е предназначението й. Коя страна няма Държавна сигурност? Знаете ли какво ще стане без тази структура? Дивият запад! Не вярвате? Вижте в Интернет каква нечовешка злоба изливат и си представете, че същото става на улицата, но в отсъствието на полицията. Стреснахте се, нали? Някъде прочетох, че МВР извадило отказа на Борисов да носи информация. Това успокои ли напражението? Не. Започна нова вълна от глупости: защо не е дал точен отчет какво, кога, как …? Вие луди ли сте, бе?! От какъв зор ще ви дава такава информация? Не разбрахте ли, че е зает и няма време да драска по форумите. Освен това би било глупаво да го прави, след като постоянно му приписват думи, които не е помислял, а после нагло настояват да ги признае. Крайно време е да разберете, че премиер не означава “играчка за всеки скучаещ или напушен/пиян празнодумец”. Не знам дали щях да напиша настоящия материал, ако не бях видял “Часът на Милен Цветков”. Там гостуваше някаква жена, нашумяла със серия публикации по темата. Още в началото Цветков зададе елементарния въпрос “Има ли нещо лошо в това да сътрудничиш на полицията срещу престъпниците?” Госпожата удобно си направи оглушки и започна да развива мъгляви хипотези, че АКО премиерът е приел поканата за сътрудничество, МОЖЕ БИ това му е осигурило “чадър” срещу разследване и пречело да бъде осъден. Тук вече започнах да се смея. Значи пищяхте на умряло, че арестуват всеизвестни престъпници, защото 10 тоНа с доказателства не били достатъчни, обаче искате Борисов да влезе в затвора заради не’кви митове, сказания, слухове и прочие недоказани неща, изпъстрени с много “ако, може би, евентуално …”?! И намирате това за нормално?! В крайна сметка гостенката на Милен Цветков съвсем “обърка конците” и започна сама да се закопава, признавайки че в полицията не вербуват балерини, а хора със съответните контакти и други подобни особености. Водещият отново й зададе неудобен въпрос “Hима не знаете, че това се прави в абсолютно всички държави? Все още не виждам кое му е лошото.” Да не пропусна основния “довод” на госпожата: щом съществува такъв писмен документ, значи вече са водени разговори с обекта и това било ….. компромат. Шах! 1. Няма гаранция, че е говорено. Възможно е първо да искат разрешение и после да преминат към конкретно обсъждане. 2. Дори да е говорено, нима това е престъпление? Значи някакъв от полицията приказва с Борисов и ето ти вина, така ли? Понякога настина онемявам от човешката глупост! Я кажете, да не съм пропуснал нещо? Все още чакаме или вече на някой му хрумна най-култовата конспирация. Не я знаете? Ех, ама и вие сте едни провокатори! Ето я: “… Бе той, Бойко, сигурно ходи и по голяма нужда …” Схващате ли? Сере в буквалния смисъл! Не е ли гениално? Нима не плаче за сензация от първа страница и то в духа на най-добрите традиции на антигерберската офанзива? И все пак е по-добре да помислиш преди да плюеш. В каквото и да обвиняваш даден човек, ако си коректен, би трябвало да му оставиш поне един полезен ход. Къде е той за Борисов щом и да е приел, и да не е приел, все е виновен? Ако не спазваш това основно правило, значи работата ти никак не е чиста – или си платен драскач, или се надяваш по заслуги да получиш “лъжица” някъде около “кацата с меда”. Срамота! По форумите е пълно с хора, които действат на принципа “Пуцай, па все нещо Ке падне!” Това не е дискусия. Не е и махленска седянка. Tова е някаква помия-мутант, издаваща много долни и мръсни мераци. Не вярвах, че има хора с претенции, които грам не разбират от полицейска работа. За тях обяснявам: вербуването на агент е основен похват. Благодарение на него са направени някои от най-големите полицейски удари срещу престъпния контингент – не само в България, а по целия свят. Tогава защо, по дяволите, го приемате за нещо лошо!? Пишело, че Борисов има контакти с фигури от подземния свят. Е, браво, открихте Америка! Кога го е отричал, че нещо не помня? Българските мутри идват от спортните среди, а премиерът се е занимавал активно със спорт точно по тяхното време. Не е възможно да не се познават. После опитали това-онова съвместно, обаче той се е дистанцирал навреме. И сега какво? Цял живот ли ще му напомнят, че е бил в детската градина с този или онзи? Пътищата им отдавна са разделени. Знаете ли с колко хора контактуват мутрите? Всеки от тях ли е престъпник? А броим ли, ако се разминеш с тях на улицата? Това облъчва ли с някаква ….. престъпност? Част от приятелите, с които съм израснал, направиха нередности. Hякои дори излежаха присъди. Да, ама това, че сме израснали заедно, по никакъв начин не може да ме накара да ги оправдая. Напротив, обвинил съм ги в очите. Аз нося ли вина за постъпките им, само защото се познаваме отдавна? Вие откъде знаете, че Борисов не е изразил несъгласието си с дейността на някои свои бивши познати? Открито не може да го направи, защото ще го съдят за клевета. Трябват сериозни доказателства. Мен никой не може да обвини, че обслужвам интереси – любимата хватка на всички празнодумци. Когато не съм съгласен, винаги го казвам. Така беше за забраната на тютюнопушенето и данъка върху влоговете. На светлинни години съм от мазните комунисти, които не откриха нищо нередно в чудовищните бълвочи на психаря Станишев, сътворил мръснишките гадории “Щом стрелят по Доган, значи може да се случи на всеки” и “Референдумът ще е оценката на хората за управлението на ГЕРБ”. Също толкова далече съм от зомбираните костовисти, които докато се кланят пред снимката на безгрешния според тях Командир, повтарят като мантра “Герберасите са идолопоклонници”. Но и не мога да приема за нормално, че без сериозна причина се плетат ли плетат интриги. Не говоря за достойните хора, които са срещу ГЕРБ – естествено, съществуват и такива. Имам предвид другите – вечно копаещите. Онези, които намират за нормално да подхвърлиш куфарче, да взривиш редакция и после да покажеш “горещата си кръв”/циганията/ по форумите. А най-много се чудя на хората, които не разбират, че всичко това ги закопава още повече - до момента, когато и Господ няма да е в състояние да ги измъкне. Ето защо не вярвам, че България някога ще се оправи.
Тъй като с редица свои действия г-жа Плевнелиева събуди настроения от “евалла” до “разп’ни я”, един хитър журналист успя да я заклещи натясно и си издейства дългоочакваното интервю.
- Да започнем, ако може. Бихте ли се представили за протокола?
- Ммда. Аз съм Първата дама – тук микрофонът изпуква заради налудничавия кикот. – Много държа да се знае, че именно аз съм Първата дама. Не някоя кифла, а точно аз.
- Искате да кажете, че сте много важна за държавата?
- И без държава пак съм важна. От малка си знам и го използвам максимално.
- Какво знаехте? Че ще станете Първа дама?
- Не. Знаех, че цялата държава ще говори за мен. Няма значение по какъв повод. Важното е да стане. И то е факт.
- Някои хора не са много ласкави в изказванията си.
- К’во ми пука за тях? По-добре в устата, отколкото в краката, нали? Вижте, г-не, не ми хитрейте толкова, защото вече доказах коя е най-отворената дама на България. В крайна сметка това беше целта.
- Наистина ли мислите постъпката си за правилна?
- Що пък не? Аз стоя над президентската институция. Не съм някоя кифла, която омеква пред мъжа си.
- Нима наричате “кифла” примерно Хилъри Клинтън и още много такива, които са спазвали протокола? Техните мъже са ръководили държави от световно значение. България трудно може да се мери с гигантите.
- Абе, кратунчо, сам го каза – трудно. Обаче си има Първа дама, която слага всички други в малкия си джоб. Ако точно на клетвата не бях блеснала с инат, кога щеше да стане?
- Но така злепоставихте мъжа си!
- Именно. Щом от самото начало му направих сечено, значи няма да спечели втори мандат. Tова доказва думите ми – едва ли ще имам друга възможност да демонстрирам пред цялата държава чепатия си характер. Следователно съм постъпилa правилно.
- Защо беше толкова важно да покажете тази своя, хм, особеност?
- Не се ли сещаш? Айде пак да те открехна на далаверата. Цялата държава е луда по чалгаджийките. А те какви са? Диви и неконтролируеми. Tочно такава искам да бъда.
- Чалгаджийка?!?
- Ти да не си глух? Вече го потвърдих. Не видя ли, че ме одобриха дори такива, които не слушат поп фолк? От раз харесаха моето чалга-поведение. Даже овации и поощрения получих.
- Да. За съжаление някои хора сами не знаят какво искат.
- Ей, сладур! Аз съм създадена за прожекторите. Цял живот мечтая за мига, когато ще се покажа.
- Доколкото помня, вие го пропуснахте. Нали говорим именно за отсъствието Ви.
- Ох, ще ме умориш от смях! Какви прожектори, бе? Hа клетвата всички зяпат президента, не жена му. Аз в сянката, нали? Hе става. Трябва да съм голямата звезда на шоуто. Огледай се! Повече говорят за мен, отколкото за мъжа ми. Чаткаш или пак да ти преподавам “Дела, документи и селски интриги”?
- Да си призная, помислих, че сте имали семеен скандал и отсъствието Ви е отмъщение.
- О, това също не ни подмина. При мен няма “мирно и тихо”. Съвсем човешки му предложих аз да положа клетва вместо него. Мръсникът обаче отказа.
- Сериозно?! Президентът се избира с гласуване. Нима не го знаете?
- Знам 2 и 200, но грам не ми пука. Ти да не си единственият в държавата, който още не е проумял, че аз стоя над правилата и институциите? Щом влязох “с бутоните напред” спрямо президента, сещай се какво мисля за гласоподавателите. Това не го пиши, че ще ме дерат някъде. Вместо него, напомни коя съм – Първата дама. Никой да не го забравя и да ми отстъпват място в “Биад”!
- Със семейния скандал какво стана?
- Нищо. Pосен ще купи нов сервиз и забравяме за случая.
- Това поне е добре. Имам известни налюдения върху настроенията и признавам, че доста хора одобриха отсъствието Ви. Правилно или не, то свърши своята работа. Но какво ще кажете за поведението си след това? Едно е да покажеш характер, съвсем друго е да се възползваш от нарасналата си популярност, за да сипеш злонамерени обиди към премиера. Да не говорим, че има огромна разлика между изказване на гражданска позиция и махленско храчене от чалгаджийски тип, което се ползва с овациите на българското село – последното е много ясно демонстрирано лично от Вас в Twitter.
- Е, к’во се чудиш толкова? Питай Роcен! Той ме знае, че от едно време съм си такава.
- Разбирам, но тогава Вие сте били обикновена гражданка и сте имали право да говорите, каквото поискате, занимавайки се с любимите си дейности – седянка в махалата или гонене на мазно прасе в задимена чалготека.
- Ха-ха, завидя ми, нали? Не си единствен. Ама не си много умен, щом пак трябва да обяснявам. Виж сега, у махалата е хубаво, но хората са малко. Cега вече имам възможност да бълвам клюки в национален мащаб. Схващаш ли далаверата? Bече съм популярна и смятам максимално да се възползвам от това. Клюки и чалга в националния ефир, даже да не кажа и световния! Обичам да съм проводник на разкрепостени идеи.
- Г-жо, ако позволите, бих Ви напомнил, че всъщност Вие нямате aбсолютно никаква заслуга за популярността си. Дължите я на мъжа си, когото изложихте с уникален похват, и на премиера, когото се скъсвате да обиждате, дори ако не Ви питат. Поне малко не Ви ли се струва непочтено, след като дори най-големите врагове признават правото на първите 100 дни на всеки новоизбран?
- Ей, журналистче! Сам го каза – ако позволите. Да, ама не позволявам такива неудобни въпроси, на които не мога да намеря смислен отговор. Давай нататък, че вече събрах слюнка и ще тичам към Twitter!
- Прави впечатление отказът Ви от всички услуги, полагащи се на президентското семейство. Не отидохте в резиденцията и дори не пожелахте друг да пазарува вместо Вас. Поради тази причина някои коментатори с пълно основание Ви наричат “надувка”.
- Ех, да му се не види! Знаех си, че има умни хора, които веднага ще усетят истинските ми мотиви. Карай, важното е, че се намериха кратуни, които го приеха за скромност. Ха-ха! Доста се смях на това. Българите винаги са били лесни за манипулиране. Малко прах в очите и веднага ще те поставят на пиедестал.
- Все пак вашият отказ има и хубава страна – спести пари на данъкоплатците. Hародът го отчете. Аз самият искам да Ви поздравя съвсем искрено.
- Абе доста мислих по въпроса, защото авантата си е аванта. Отказах се, понеже щеше да попречи на основната ми цел – блясък и фойерверки в Twitter. Още не мога да си го простя, но се успокоявам с това, че няма начин да прилапам всички дивиденти, идващи от високия пост на мъжа ми. Убедена съм, че Pосен ща ми донесе още много ползи, които не бих пропуснала за нищо на света.
- Разбираемо е желанието Ви да стоите в сянка и скришом да гребете с пълни шепи от кацата с президентските дивиденти, правейки се на “света вода ненапита”. Винаги ще се намерят наивници, които да “лапнат въдицата”. От друга страна не смятате ли, че трябва да се примирите с някои правила, касаещи сигурността на толкова високопоставен човек като г-н Плевнелиев?
- К’во ще ме уплаши? Терористи ли? Като ме гледаш, смее ли някой да ми посегне? Цялата държава подлудих, пък на нек’ви брадати да се оставя. Tака ще ги извръткам, че на края те ще платят откуп, за да се оттърват от мен.
- Не преигравате ли малко?
- Чак сега ли го забеляза? Ха-ха! Още в гимназията показах актьорски заложби. Много обичах да играя в пиеси и винаги ме хвалеха. Tа, не се чуди толкова! Стара кримка съм си аз.
- Цитирам ваша реплика от Нета: “Не ни трябва Бойкометър, а Бойкомет, за да го изпрати на друга планета”. Заради подобни думи по други държави се водят дела и плащат солени обезщетения. Тук няма кой да ви санкционира, тъй като в момента е най-лесно и безопасно да се плюе по премиера, а и г-н Борисов като истински кавалер подходи с разбиране. Все пак не усещате ли, че всичко би трябвало да има граница? Hормалните хора сами се възпират от шантави изказвания и постъпки.
- Tова не важи за мен.
- В какъв смисъл? Нима не сте нормална?
- Много съм си нормална и даже тракам като влака София – Драгоман, ако не са го спрели още. Пак ще ти напомня: аз съм уникална и не се побирам в общоприетите рамки. Къде ме слагаш с простолюдието, което толкова ме хвали? Бойко нека се прави на разбиращ. Аз пък ще пробвам доколко може да издържи. Някой ден ще го поканя на вечеря, за да премерим сили. Мятам чак до бутона Tweet. Той може ли толкова?
- Нямам представа. Г-н Борисов е зает човек и не си губи времето с празни приказки. Бихте могли да вземете пример от него.
- Не става. Той ще вземе от мен. Като се научи да сърфира в Нета, тогава чакай големия купон. А държавата – на автопилот.
- Не вярвам това да е целта Ви.
- Що пък не? На кой му пука за закони, протокол и традиции? По-важно е да си чешкаме езиците по форумите.
- Г-н Борисов няма да е съгласен. Той предпочита важните дела. Не може всички да са като Вас – цял ден хахо-хихо и неподготвени да раздават акъл за неща, които грам не разбират.
- Ти май искаш да ме обидиш, а? Внимавай да не туитна и теб, че се чува чак в президентството!
- Г-жо, това е изкривяване. Вече няколко пъти споменавате Twitter. Защо не се откъснете за малко от Мрежата? Пристрастяването може да има непредвидими последствия.
- Я пък ти! Да не си ми майка случайно? Аз на президентската клетва не отидох, защото предпочитам Нета, а теб ще слушам. Аре бегай бързо!
Тук интервюто прекъсна внезапно. Първата дама грабна лаптопа, скочи рязко от стола и премина в ……. oтсъстващ.
.jpg)
.jpg)
