Към "Верният път за България - 2 част"
Моите лични впечатления
Дълги години имах за съседи жена от Mосква и украинец от Киев. Тя живееше сама, а той - с българка. Забележете: не можеха да се понасят и постоянно говореха един срещу друг.
Помня жената най-вече с развратния й начин на живот. Викаше им “любовници”, но всъщност бяха клиенти – пускаше ги да влязат само срещу пари в брой и пълен хладилник. В интерес на истината – харесвана жена. Тогава бях ученик, но дори мои връстници й бяха навити. Второто, с което я помня, е чудовищното й пиянство – малко мъже можеха да се мерят с нея. Идваше у нас с бутилка водка и не си тръгваше преди да я изпие. Винаги ставаше едно и също – за първата половина от бутилката компания й правеше майка ми, а за втората – аз. Благодарение на това веднъж получих неочакван бонус – направи ми свирка срещу пет лева и то по собствено желание. Знаеше, че съм ученик, т.е. не работя, но не харча дневните си. Често се случваше да платя тока и майка ми не пропускаше да се похвали, че не съм прахосник. Рускинята много пъти ми е искала пари в заем и беше една от малкото, които ги връщаха в срок. Онзи път обаче явно беше доста закъсала, пък и под влияние на пияната си глава реши да предложи нещо, което не ценеше колкото парите, т.е. секс.
От майка ми знам и една шокираща постъпка на рускинята. Преди 1989г с тяхната смяна имаха навика да ходят на екскурзии из България – само събота и неделя, а между двата дни преспиване в хотел по пътя. Tака било и в описвания случай. Hе помня в кой град спрели, но всичко било по график – настаняване, разходка, вечеря в ресторанта ... Рускинята, естествено, не пропуснала да се натряска с водка и после .... внимание: тръгнала да тропа по хотелските врати, търсейки мъж да я чука. Който и да е, само да действа по-бързо!
Според вас нормално ли е това поведение?
Украинецът до ден-днешен е супер завеян. Малко хора могат да объркат хеви метъл и Хулио Иглесиас, а той го направи. Хем се хвалеше, че бил много в час с музиката. Слушахме “Restless And Wild” на Accept и го попитах “Тези знаеш ли ги”, пък той “Ъ! Хулио Иглесиас?” Задавих се от смях. Но друго беше големият му кошмар, травмирал го за години напред. Когато дойде в България – в началото на 90-те - опитваше по всякакъв начин да впечатли хората. Hапример много добре играел шахмат. Като чу, че и аз го разбирам, предложи да се пробваме. От три партии аз победих в две. Скоро се видяхме и за моя изненада призна, че още помни как ученик го е натупал. Наистина е невероятно каква травма съм му причинил – неволно. После и баща ми го “напляска” още по-здраво, ама той беше майстор на спорта и не е срамна такава загуба.
....................................
Сега, надявам се, разбирате защо предлагам да не делим хората според това от коя държава идват, а според това какво представляват те самите.
Край
Svejo-Tutankhamon661
Facebook-Профил
Няма коментари:
Публикуване на коментар